Виждам те [bg]

– Не си ли гладна? – пита Саймън.

– Съжалявам.

Вкарах се в каша, от която не знам как да се измъкна, и през остатъка от деня обикалям из къщата, предлагам чайове на Кейти, които тя не иска, и се готвя за момента, в който ще ми каже, че знае, как заради мен Айзък е бил арестуван.

Доброволен разпит, напомням си. Той не беше арестуван.

Само дето разграничението няма да означава много за Айзък. Или за Кейти. В пет часа Мат я взима, за да я заведе в театъра.

– Тъкмо си приготвя нещата – казвам аз. Бившият ми съпруг стои на прага, а отвън влиза студено. – Бих те поканила, но... сещаш се, странно е.

– Ще изчакам в таксито.

Кейти бяга по стълбите и си облича палтото. Целува ме.

– Отвей ги, скъпа. Нали така казват?

– Благодаря, мамо.

Когато Мат потегля, мобилният ми телефон звъни и на дисплея е изписано името на полицай Суифт. Качвам се горе, като по стълбите се сблъсквам с Джъстин и набързо му казвам извини ме. Отивам в офиса на Саймън и затварям вратата след себе си.

Кели Суифт пропуска излишните приказки.

– Пуснахме го.

– Какво ви каза?

– Същото, каквото и на теб. Видял те в метрото и си помислил, че изглеждаш разтревожена. Каза, че постоянно си се оглеждала около себе си, че си изглеждала доста изнервена.

– Призна ли си, че ме е следил?

– Каза ни, че е имал среща с дъщеря ти, така че се е движил по същия път. Когато си хукнала да бягаш, се притеснил и също побягнал, за да те настигне.

– Защо не е дошъл да поговори с мен? – питам аз. – Когато ме е видял в метрото? Можеше да дойде тогава.