Виждам те [bg]

– Тази сметка принадлежи на нашия човек, нали? – попита Ник.

– Точно.

– Можем ли да получим повече информация за нея?

– Вече я имам. – Андрю забеляза надеждата, изписана върху лицето на Кели. – Студентска сметка на името на Май Суо Ли. Разполагам с копия от документите за самоличност, които са използвани, за да се открие сметката, и всичките са истински. От паспортна служба потвърдиха, че Май Суо Ли е напуснала Великобритания и е отпътувала за Китай на десети юли тази година. Повече не се е връщала.

– Възможно ли е нашият човек да управлява сайта от Китай?

– Възможно е, но още отсега ви казвам, че няма да постигнем нищо с китайските власти.

Кели получи главоболие от всичките тези приказки.

– Междувременно мога да ви кажа, че извършителят използва устройство "Самсунг", за да трансферира парите от Пейпал към банковата сметка. Не мога да преценя дали е телефон, таблет или лаптоп, но според мен е нещо портативно.

– Откъде знаеш? – попита Кели.

– Всеки път, в който телефонът ти се включва, изпраща сигнали, докато търси безжичен интернет или блутут. Ако беше домашен компютър, местоположението му щеше да е едно и също, но резултатите предполагат, че извършителят прави всичко възможно, за да избегне засичането на това устройство. – Андрю подаде лист хартия на Ник, който измести леко стола си, за да може и Кели да го види. – Ако Wi-Fi беше включен през цялото време, щеше да има още стотици други местоположения, но както можеш да видиш, те са само няколко. Това предполага, че устройството е било пускано само за определени цели – почти съм сигурен, че за да се трансферират пари от Пейпал към банковата сметка. Смятам, че това е мръсен телефон, а не личният му.