Инстинкт на убиец [bg]

51.

Втурнах се в спалнята.

Кейт се бе свила ужасена на леглото и размахваше ръце към банята.

Завъртях се и я видях.

Плъзгаше се бавно по пода на път от банята към спалнята. Сигурно бе дълга поне метър и осемдесет и дебела колкото ръката ми. Люспите й бяха груби и лъскави, оцветени в черно, бежово, кафяво и бяло. Съскаше и тракаше.

Никога не бях виждал гърмяща змия, освен на филм, но веднага я разпознах.

Кейт изпищя отново.

— Гърмяща змия — казах.

— Господи, Джейсън, трябва да я убиеш. Вземи лопата или нещо такова.

— Те хапят точно когато се опиташ да ги убиеш.

— Разкарай я оттук! Господи!

— Не искам да се приближавам до нея.

Намирах се на около шест метра от змията и стоях като вкаменен.

— Когато тези гадини нападат, могат да се движат с около двеста километра в час.

— Джейсън, убий я!

— Кейт, тихо. Не викай.

Змията беше спряла да се плъзга по пода и сега се навиваше на кълбо.

Кейт се зави презглава.

— Разкарай я оттук! — изпищя приглушено изпод завивките.

— Кейт, млъкни!

Змията надигна предната част на тялото си и завъртя бавно глава. Езикът й се показа, а опашката затрака. Звукът бе като от стар вентилатор, все по-бързо и по-бързо.

— Не издавай никакъв звук — казах. — Змията е уплашена, а те точно тогава нападат.

— Тя е уплашена? Тя е уплашена?

— Тихо! Сега искам да станеш от леглото.

— Не!

— Хайде, стани от леглото. Бавно и кротко. Иди в кабинета ми, а аз ще се обадя на някого.

— На кого?

— Е, не на Кърт, разбира се.

От кабинета се обадих на службата за контрол върху животните. Половин час по-късно се появи делови тип. Носеше нещо като дълги пинцети, чифт ръкавици до лакътя и плоска бяла кутия, отворена от двата края, на която пишеше: „Змии“.

— Наоколо не се срещат подобни същества — отбеляза той.

— Това е гърмяща змия, нали? — попитах.