Инстинкт на убиец [bg]

— Какво ще правим с нея ли? — попита човекът. — Длъжен съм да ви кажа, че ще се отървем от нея по хуманен начин.

— А в действителност? — попита Кейт.

— Зависи какво разбирате под хуманно. Важното е, че я хванахме — ухили се той, като се приближи към кутията и я вдигна. — Леле, човек просто не може да види такива змии наоколо. Всъщност, дори не си спомням кога за последен път съм виждал отровна змия в града. Чудя се как, по дяволите, е стигнала дотук.

— Да — саркастично каза Кейт. — Човек не може да не се чуди.

Тя се върна обратно в леглото, но едва след като проверих спалнята и банята и дори вдигнах капака на клозета.

После се зачете в съдебните досиета, които бях разпечатал.

— Това достатъчно ли е, за да арестуват Кърт?

— Съмнявам се, но ще помогне. Очевидно е достатъчно, за да го уволним, но това е само първата стъпка. При това половинчата. А и какво да правя дотогава? Докато успея да убедя полицията да го арестува?

Кейт кимна.

— Кърт е страшно чаровен и привлекателен. Обича да изпитва превъзходство над останалите. Нарциси като него имат нужда от обожание. Желаят го отчаяно. Също като наркомани. Той се нуждае от възхищението ти.

— Да, също както получи твоето.

— И двамата бяхме подлъгани.

— Е, това вече приключи и той го знае. Вече играем с открити карти.

— Обърни нещата. Върни се към възхищението. Добър си като продавач. Убеди го в стоката си. Накарай го да мисли, че все още си готов да го обожаваш.

— Защо?

— За да го неутрализираш. Докато уредиш ченгетата да го арестуват.

— Звучи адски лесно — усмихнах се, — но определено няма да е.

— Имаш ли избор? — попита тя.