Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
В продължение на няколко секунди не се случи нищо. После тя видя как Джеръл изчезва, за да се появи отново в едно тясно помещение, затрупано до тавана със сандъци и денкове. На оскъдната светлина, която проникваше през едно мръсно прозорче, Нарин едва успя да различи тясната врата, полускрита зад купчина дървени щайги. Без да се колебае, тя се насочи право натам.
— Почакай — гласът на Джеръл беше нисък и нетърпящ възражение.
Нарин настръхна. Не искаше да губи нито минута.
— Трябва да научим още нещо, преди да хукнем навън — каза Джеръл, като безпогрешно изтълкува упорито стиснатите й устни. — Си Си, колко души има в сградата и къде се намират?
— Шестима из коридорите, двайсет и трима в голямата стая отпред, петима в нещо като кухня в задната част, четиринайсет в други стаи на сградата.
Нарин зяпна. Не беше сигурна дали наистина е чула гласа на компютъра или думите просто са се появили в съзнанието й.
— Какво правят? — запита тя. — За какво говорят? Какво става там? Какво…
— Не мога да отговоря на тези въпроси — Си Си само дето не изсумтя презрително, толкова надменност имаше в интонацията му.
— Седни… — меко каза Джеръл и дръпна Нарин, докато самият той сядаше на пода. — Всичко, което Си Си може да различи, са подобните на човека форми на живот. С нищо друго не може да ни помогне.
— Тогава сами трябва да разберем какво става — настоя Нарин. — Нищо няма да постигнем, ако продължаваме да стоим тук — и тя понечи да се изправи, но Джеръл я дръпна пак.
— Седни. Ще тръгнем след няколко минути, но първо ще опитам да се свържа с Норваг. Може да е чул нещо и да знае неща, които ние не знаем.
Нарин се съгласи неохотно. Успокоен, или поне докато приемаше, че тя няма да предприеме нищо необмислено, Джеръл облегна гръб на денковете и затвори очи. Нарин наблюдаваше като омагьосана как лицето му постепенно става безизразно и от него изчезват последните признаци на живот. Бръчките му се изгладиха, тялото му се отпусна вяло и сега единствено денковете го задържаха да не падне.
Нарин не знаеше колко време е изминало преди Джеръл да започне да излиза от унеса си. Очите му, наситено сини дори при тази мъждива светлина, трепнаха веднъж и още веднъж. Той се изправи и тръсна глава, за да я проясни.
— Е, какво стана? — попита нетърпеливо Нарин, понеже той продължаваше да мълчи. — Свърза ли се с Норваг? Какво ти каза той?
Джеръл въздъхна.
— Свързах се — в долната част на лицето му някакво мускулче трепна. — В Маткасен има бунт. Преди седмица Линдаз обявил, че ще изпрати още войски срещу Калинден. Хората в Маткасен не били съгласни и решили, че вече достатъчно са търпели. През последните четири дни по улиците се водили жестоки битки, но според Норваг победата вече клони на страната на народа. Линдаз се е затворил в своя дворец, а бунтовниците контролират по-голямата част от града.
Нарин усети как върху устните й нерешително заигра усмивка. Рояци въпроси затанцуваха в главата й.
— Кой е водач на бунтовниците?
Крайчецът на устата на Джеръл леко се повдигна.
— Някакъв капитан от охраната на име Фалдок, но както изглежда, един от най-близките му помощници е твоят приятел Торк.
— Торк! — Нарин подскочи от изненада. — Но той е вестоносец.
Джеръл се усмихна още по-широко.
— Както и ти, любов моя, но това не те спря да сториш това, което смяташе за правилно, вместо онова, което очакваха от теб.
Нарин понечи да възрази.
— Но Торк… — думите спряха на устните й. Любов моя! За първи път той изричаше тези съкровени думи. Дъхът й спря в гърлото. Устните й се разтвориха и за Джеръл това беше достатъчна покана.
Той се приведе напред и устните му допряха нейните. После пъхна език в устата й и страстните му докосвания вече я подканяха да откликне на нежността. Нарин не се нуждаеше от увещания. Тя се люшна към него, за да отвърне на милувките му, жадна за още и още.
За известно време всяка мисъл за Калинден и сполетялото го зло, всяка тревога за приятелите й и тяхната неизвестна съдба отстъпи пред непреодолимия копнеж, който докосването му събуждаше в нея. Към действителността я върна единствено звукът на гневни гласове, идващ някъде от вътрешността на странноприемницата. В уплахата си Нарин се изтръгна от прегръдките на Джеръл и се завъртя към вратата, сякаш очакваше да види как някой я разбива и нахлува при тях.
Макар че вратата остана затворена, гласовете се чуваха ясно. Джеръл се изправи, като проклинаше под нос, и извади сабята си, но гласовете постепенно утихнаха с отдалечаването на спорещите. Хвърли поглед на Нарин, която също се беше изправила и стоеше до него.