Гарион

— Това е проблем на мургите, не намираш ли? — отвърнах.

— Не бъди толкова самодоволен, старче. Хетар ще стане същински варварин, а това рано или късно ще се обърне срещу нас. Нали ти е ясно, че той е Ша-Дар?

— Да, усетих го още първия път, когато го видях. Дали вече знае?

— Вероятно. Вече му е известно, че е много по-близо до конете, отколкото който и да е от останалите алгари. Може би още не е направил връзката. И другите двама алорни ли са толкова диви като този?

— Отдавна не съм виждал нито един от тях. Келдар трябва да е най-цивилизован, той все пак е драснианец. Но за Барак не мога нищо да обещая. Той е от Черек, а там гъмжи от луди.

Принц Келдар, племенникът на Родар, коронованият принц на Драсния, беше малко жилаво момче с дълъг остър нос и вече умен за двама. Дори десетгодишен, беше по-схватлив от повечето възрастни мъже. Той безкрайно зарадва Поул и я превзе изцяло в своя полза само за десет минути. Тя го хареса, но беше достатъчно умна да не му се довери.

(Това да ви е като обеца на ухото всеки път, когато си имате работа със Силк. Няма нищо лошо в това да го харесвате, но никога не допускайте грешката да му се доверите. Сега е женен, но и съпругата му е лукава като него, затова и на нея не вярвам.)

След като погостувахме няколко дни на семейството на Келдар, двамата с Поул тръгнахме към Коту и оттам взехме кораб за Вал Алорн. Когато стигнахме, наех няколко коня от двореца и се упътихме към Трелхейм. Барак беше на около девет, а братовчед му Анхег, наследникът на короната на череките, около година по-голям. Анхег беше на гости при братовчед си и се видя, че и двамата на ръст вече са като възрастни мъже. Барак имаше огненочервена коса, а братовчед му Анхек беше чернокос. Бяха двама хулигани, но това си е в реда на нещата. Нали са череки все пак.

Представих ги на Поул и тя успя да ги удържи на едно място достатъчно дълго, за да поговори с тях.

— Е — рекох й, докато препускахме обратно към Вал Алорн, — какво мислиш?

— Ще свършат чудесна работа — отговори тя. — Те са шумни и обичат да се хвалят, но и двамата са много интелигентни. Анхег ще стане много добър крал, предполагам, а вече изцяло разчита на Барак.

— Успя ли да разбереш откъде идва това „Мечката“?

— Не съвсем. Има нещо общо с Пратеника. Може и да значи, че Барак ще се разгневи и ще стане ужасяващ, ако нещо заплашва Пратеника, но може да е и по-дълбоко. Сигурно ще стане по-ясно, когато Барак порасне.

— Да се надяваме. Ще ми се да го знам малко по-рано, ако ще има някакви промени.

Отплувахме обратно към Дарин от Мал Алорн, а после се върнахме в Анат. Близнаците се прибраха в Долината, а аз се сбогувах с Поул и поех по Великия северен път към Боктор. Исках да видя чичото на Келдар, Родар — наследникът на короната в Драсния. Поговорих с него и не останах разочарован. Дори като младеж Родар беше топчест, но пък какъв ум имаше само! И тримата — Родар, Анхег и Чо-Рам — щяха да станат превъзходни крале, а аз бях сигурен, че ще са ни нужни всички техни качества, когато дойде решителният момент.