Гарион

— Май трябва да започвам да събирам багажа — каза Се’Недра, когато съпругът й прочете писмото.

— Да събираш багажа? Къде отиваш?

— В къщата на леля Поул, разбира се.

— Изглежда не разбирам нещо, Се’Недра. Това не е толкова спешно, нали? Наистина ли трябва да се втурваш към Долината точно посред зима?

— Искам да чуя останалата част от историята, Гарион. Не ме интересува особено как се е пропил Белгарат след смъртта на съпругата си, искам да науча за Поулгара. Твоят непочтен дядо е пропуснал тази част от историята — тя тупна твърде пренебрежително с ръка ръкописа на Белгарат. — Това е само половината от всичко. Искам да чуя и версията на Поулгара. Ще я получа, дори да се наложи насила да я изтръгна от нея.

— Ние имаме задължения тук, Се’Недра, а леля Поулгара е заета с децата си. Тя няма време да разказва своя живот само за твое удоволствие.

— Това е много неприятно, нали? Грелдик още ли е трезвен?