Гарион
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гарион». Краткое содержание книги:
— Това харесва ли ти — да си по-различен, имам предвид.
— Не съвсем. Голямо бреме е, Геран. Нашето семейство е призвано да извърши нещо много важно, но по света има хора, които искат да ни попречат.
— Ала въпреки това ние ще го направим, нали? — момчешкото му лице беше добило решително изражение.
— Мисля, че ще го направим, но дотогава има още време. Ще откачиш ли тази риба от куката или се каниш да я държиш там цял ден?
Внукът ми изхълца и се хвърли върху пъстървата, която сигурно тежеше близо три килограма.
Често си спомням този ден. Ако се съди по всичко, той беше един от най-прекрасните дни в живота ми.
Беше почти зима, когато Поулгара се върна. Листата бяха променили цвета си, а после паднаха от клоните, небето стана сиво и във въздуха миришеше на сняг, когато тя се зададе по единствената улица на Анат, заметната със синьото си наметало и с доволен израз от добре свършена работа върху лицето.
Видях я да идва и излязох да я посрещна.
— Как така се връщаш толкова рано, Поул? — пошегувах се. — Дори не можа да ни домъчнее за теб. Сега вече можеш ли да ми кажеш къде беше и какво прави?
Тя присви рамене.
— Пак трябваше да отида в Нийсия. Налагаше се да се срещна с едни хора.
— И кои са те?
— Зедар и сегашната Селмисра.
— Не се доближавай до Зедар, Поул! Ти може и да си силна, но неговата власт е много голяма!
— Поискаха го от мен, татко. Двамата със Зедар трябваше да се опознаем. Това е едно от онези неща.
— Какво общо има Зедар с това?
— Не виждам защо толкова се вълнуваш, когато стане дума за Зедар. В действителност той е доста трогателен. Стори ми се почти развалина, не се храни и изглежда ужасно болен.
— Хубаво, пожелавам му всички радости на лошото здраве. Даже ще изобретя няколко нови болести в негова чест, ако вече съществуващите започнат да му омръзват.
— Ти си варварин, татко.
— Ти го казваш. И какво прави той в Нийсия?
— Доколкото разбрах е станал скитник. Броди по целия свят и отчаяно търси нещо или някого.
— Да се надяваме, че няма да успее да го открие.
— Напротив, той задължително трябва да го намери. Ако ли пък не, ти ще трябва да го направиш, а няма дори да си наясно откъде да започнеш търсенето.
— Е, и какво? Намерил ли го е?
— Не. Това, което търси, само ще го намери.
Това беше първият знак, че идва Ерионд. Веднъж с Белдин говорихме за това и стигнахме до извода, че Ерионд и Торак бяха огледални образи — Торак от едната страна, а Ерионд — от другата. Всеки от тях беше точно обратното на своето копие.
Понякога се чудя дали Торак осъзнаваше, че е грешка.
Това само по себе си би оправдало цялото ми съществуване.
— Защо е трябвало да говориш със Селмисра? — попитах.
— За да я предупредя — отговори дъщеря ми. — След няколко години тя ще направи нещо и аз трябва да й се отплатя. Ала това и на двете никак не ни харесва — въздъхна Поулгара. — Ще бъде нещо ужасно, но нямам друг избор. — Тя внезапно протегна ръце, прегърна ме и скри лице в рамото ми. — О, татко — изхлипа, — защо точно аз трябва да го направя?
— Защото ти единствена си способна на това, Поул. — После я потупах по рамото. — Хайде, успокой се. Тихо, тихо.
Последвалите години бяха спокойни, а това много ме изнерви. Най-значимите събития в историята на света щяха да се случат съвсем скоро и аз исках това да стане колкото се може по-бързо. Никак не мога да чакам.
През 5340 г. Ран Борун XXIII беше коронясан за император на Толнедра и не след дълго се ожени за една от братовчедките си, червенокоса дриада на име Се’Вейн. Близнаците казаха, че това е много съществено и ме увериха, че от този брак ще се роди Кралицата на света. Ако бяха прави, а те почти винаги имаха право, това означаваше, че когато Геран порасне и се ожени, той ще е бащата на този, когото очаквахме.
Не след дълго Белдин се върна в Долината.
— Виждам, че най-после си се уморил да пазиш пещерата — казах му, когато изкачи стълбите на кулата ми.
— Не си прав — отвърна той. — Трябва да са се случили някои неща, нали?
— Достатъчно неща станаха. С всеки ден приближава раждането на Пратеника на боговете.
— Така и предполагах. Преди няколко месеца нещо много силно ме принуди да се разходя и да огледам наоколо. Мургите имат нов крал. Казва се Таур Ургас и е наистина смахнат. Но няма какво толкова да се чудим — всички от Ургас са луди. Ала Таур Ургас ги задминава по безумство. Видях го веднъж в Рак Госка и смятам, че ще има съществена роля в събитията.