Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
— Господи — изохка Макфарлън.
— Изглежда открихме Хил — рече Гарса.
— Ето го пистолетът му — обади се Томпсън и го вдигна.
Глин извика в тунела:
— Томпсън, искам да провериш останалата част от системата тунели. Докладвай за всичко, което откриеш. Роко, вдигни медицински екип. Тези останки да бъдат събрани.
— Слушам, сър.
Глин погледна отново към Гарса.
— Периметърът да бъде отцепен. Събери всички данни от наблюдението и веднага ги анализирай. Обади се на кораба и обяви обща тревога. Искам до шест часа да бъде изградена нова електрозахранваща система.
— Всички връзки с кораба са прекъснати — рече Гарса. — По всички канали се чува единствено шум.
Глин се обърна отново към тунела.
— Хей, Томпсън! Когато свършиш там, вземи снегомобил и слез на брега. Свържи се с кораба. Ако трябва, използвай дори морзовата азбука.
Томпсън отдаде чест, след това се обърна и пое по тунела. След миг вече бе изчезнал в пушека и мрака. Глин се обърна към Макфарлън:
— Иди вземи Амира и всички диагностични уреди, които са ви необходими. Аз ще събера екип, който да прегледа тунелите. След като районът бъде обезопасен и трупът на Хил бъде изнесен, искам да изследвате метеорита. Засега — нищо сложно. Просто се помъчете да установите какво се е случило тук. И не докосвайте този камък.
Макфарлън погледна надолу. В основата на платформата Роко плъзгаше нещо, което приличаше на бял дроб върху сгънато парче брезент. Над него метеоритът „издишваше“ пара. Нямаше никакво намерение да го пипа, ала не каза нищо.
— Роко — извика Глин и посочи едно петно току зад повредената платформа, където се виждаше леко блещукане. — Там имаш още един малък пожар.
Роко приближи с пожарогасител в ръка, след това се спря сепнат. Вдигна очи към тях.
— Мисля, че е сърце, сър.
Глин сви устни.
— Ясно. Угаси го, Роко, и продължавай.
44.
Исла Десоласион
21 юли, 00:05
Вятърът грубо тласкаше Макфарлън, който пресичаше терена към редицата бараки, сякаш искаше да го свали на колене. До него Рейчъл се препъна, но успя да се задържи права.
— Тази буря дали ще свърши някога? — попита.
В ума на Макфарлън се виеше вихрушка от предположения и той не й отвърна.
След минута влязоха в медицинската барака. Той разсъблече полярния костюм. Въздухът бе изпълнен с мириса на печено месо. С изненада видя, че Гарса говореше по радиостанцията.
— Откога са възстановени комуникациите? — попита той Глин.
— От около половин час. Все още прекъсват, но положението се подобрява.
Макфарлън се намръщи.
— Това е странно. Току-що се опитахме да се свържем с вас от тунела, но не чухме нищо друго, освен шумове.
Понечи да каже още нещо, но замълча, принуди мозъка си да надделее над умората.
Гарса свали радиостанцията си.
— Беше Томпсън, от брега. Казва, че капитан Бритън отказва да изпрати когото и да е тук с оборудването, докато бурята не стихне. Прекалено опасно било.
— Това е неприемливо. Дай ми тази станция. — Глин заговори бързешком: — Томпсън? Обясни на капитана, че нямаме връзка, нямаме компютърна мрежа, нямаме електрозахранване. Необходим ни е генератор и оборудването и то веднага. Хората са изложени на риск. Ако срещнеш още трудности, обади ми се и аз ще се заема лично. Брамбъл също да дойде тук. Искам да изследва останките на Хил.
Макфарлън разсеяно гледаше Роко: с тежки гумени ръкавици до лактите той изваждаше овъглените части от тялото от брезента и ги поставяше във фризера.
— Има и още нещо, сър — рече Гарса, който отново бе вдигнал радиостанцията до ухото си. — Палмър Лойд се е свързал с „Ролвааг“. Иска да бъде прехвърлен на връзка със Сам Макфарлън.
Макфарлън усети как отново бе въвлечен насилствено в потока от събития.
— Не е най-удобното време, нали? — засмя се той с невяра в гласа и погледна Глин.
Ала изражението на Глин го изненада.
— Можеш ли да свържеш станцията с говорител? — попита Глин.
— Ще взема един от комуникационната барака — отвърна Гарса.
Макфарлън се обърна към Глин:
— Нима наистина ще си бъбриш с Лойд? Точно сега?!
Глин отвърна на погледа му.
— Няма друга алтернатива — отговори.
Едва по-късно Макфарлън разбра какво бе имал предвид Глин.
След броени минути радиостанцията в бараката бе свързана аварийно с външен говорител. Гарса включи станцията и вълна от статичен шум заля помещението. После шумът стихна, увеличи се и отново стихна. Макфарлън се огледа: Рейчъл се бе сгушила до печката да се стопли; Глин крачеше напред-назад пред радиостанцията; Роко, който прилежно подреждаше части от трупа в дъното на помещението. Имаше вече хипотеза — или поне бе в началото на съставянето й. Все още бе твърде сурова, с твърде много неизвестни, за да я сподели. Ала знаеше, че нямаше голям избор.