Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Изведнъж се стъмни, чу се приглушен вой и снежните сачми полетяха свирепо почти хоризонтално във въздуха. В един миг Макфарлън виждаше само чернобели сенки. С яростта на вятъра долетя и ревът на тежките машини — генераторите увеличиха обороти. Земята сега се тресеше по-силно, усети как през тялото му премина нисък, почти недоловим тътен — усети го в налягането на ушите и с корема си.
— Това е исторически миг — изкрещя Рейчъл, — а аз не мога да видя съвсем нищичко.
Макфарлън пристегна качулката плътно до лицето си и се наведе напред. Виждаше вече как кевларът се бе натегнал, въжетата приличаха на метални пръти, които свиреха от напора. Скърцането и някакво странно звънтене се увеличиха, доловими дори при воя на вятъра. Скалата не помръдваше и напрежението започна да се покачва. Повиши се тонът на звънтящите звуци; генераторите ревяха; и въпреки това скалата си оставаше неповдижна. А после, когато какофонията стигна върха си, на Макфарлън му се стори, че вижда как метеоритът помръдва. Но не можеше да бъде сигурен при този висок вой на вятъра и снега, който закриваше полезрението му.
Гарса вдигна глава, усмихна се дяволито и вдигна палци.
— Тръгна! — извика Рейчъл.
Гарса и Стоунсайфър крещяха команди към работниците долу. Стоманените релси под шейната изстенаха и запушиха. Работниците заливаха с постоянен поток графитна смазка релсите и повърхността на платформата. До ноздрите на Макфарлън достигна острият мирис на горяща стомана.
А после, в един миг, всичко свърши. Със страхотен, последен стон метеоритът и шейната му се настаниха на очакващата ги платформа. Кевларените въжета се охлабиха, генераторите намалиха обороти.
— Успяхме! — Рейчъл опря показалец до устните си и изсвири пронизително.
Макфарлън гледаше надолу, към метеорита, който вече бе в безопасност върху платформата.
— Три метра — рече той. — Остават ни още десет хиляди мили.
Отвъд Челюстите на Ханукса проблесна ярката светлина на мълния, после — на втора. Чудовищен тътен на гръм пролетя покрай тях. Вятърът усили скоростта си, разкъсваше снежната покривка, замиташе с бели пелени земята и изкопа.
— Това е всичко! — извика Глин на групата. — Мистър Гарса, моля, покрийте тунела.
Гарса се обърна към краниста, като с една ръка придържаше качулката на якето си.
— Не мога! — извика в отговор. — Вятърът е прекалено силен. Ще събори стрелата.
Глин кимна.
— Тогава го закрийте с излишното оребряване и покривалата, докато премине бурята.
Макфарлън видя как двама работници затичаха в основата на тунела, понесли помежду си голямо руло. Тичаха от двете страни на изкопа и размотаваха найлоновата материя, опитваха се да я задържат на място срещу яростния вятър. Покривалото бе покрито с бели и зелени петна — камуфлаж, който трябваше да прилича на безрадостната повърхност на острова. Макфарлън още веднъж бе впечатлен от умението на Глин да предугади всяка възможност, да разполага винаги с резервен план за непредвидени ситуации.
Проблесна нова светкавица, този път по-близо, и обагри в странна светлина изпълнения със сняг въздух.
Доволен, че покривалото бе укрепено добре, Глин кимна на Макфарлън.
— Да се връщаме в бараките. — Огледа се за Гарса. — Искам хората да напуснат района, докато бурята не премине. Постави постове на четири часови смени.
След това даде знак на Макфарлън и Рейчъл и тримата поеха през терена, приведени под яростния, виещ вятър.
42.
Исла Десоласион
22:40
Адолфо Тимер изчакваше зад голяма пряспа, неподвижен в мрака. Лежа и наблюдава, докато бурята почти не го погреба. Можеше да види долу слабото сияние на светлините, което ту се появяваше, ту изчезваше в снега. Вече бе превалило полунощ, а той не бе забелязал никакво раздвижване.
Младежът вдигна глава срещу продължаващия да се засилва вятър. Изправи се, вятърът издуха натрупалия се по крайниците му сняг. Бурята бе оформила снега около него като дълги, диагонално наклонени перки на акула, някои от които по-дълги от три метра. Бяха чудесно прикритие.
Пое със снегоходките си, прикриван от преспите. Спря до границата на разчистения район. Пред него лежеше локва мръсна светлина. Приклекнал зад една пряспа, той изчака, след това вдигна глава и се огледа. На около петдесетина метра се издигаше самотна барака, вятърът свиреше през дупките на ръждясалия й покрив. В далечния край на разчистения терен видя дългата редица сглобяеми бараки, малките жълти квадрати на прозорците им. Отвъд тях се виждаха други конструкции и няколко контейнера. Тимер присви очи и се взря напрегнато. Водоемите с изхвърлена вода и купчините пръст из острова се оказаха измама, прикритие за нещо друго.