Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Междувременно работата по подземния път продължаваше с неистово темпо. Веднага щом поредната секция станеше готова, метеоритът биваше провлачен сантиметър по сантиметър, след това руданът се преместваше, строеше се нова секция от пътя, а старата се запълваше. Мерките за безопасност в близост до метеорита бяха удвоени.
Най-сетне екскаваторите стигнаха до вътрешността на глетчера. Тук, заслонен под почти шейсет метра твърд лед, метеоритът чакаше изкопчийските екипи да пробият тунел в глетчера — работеха от двете му страни.
Ели Глин стоеше на входа на ледения тунел и наблюдаваше напредъка на големите машини. Всичко вървеше по план, въпреки двата смъртни случая наскоро. Половин дузина дебели шлангове се виеха като змии изпод леда и бълваха дим от дизелите и сажди: импровизирана принудителна вентилационна система, която да изсмуква изгорелите газове от тунела, докато тежките машини прокопаваха леда. Беше по своему красиво, помисли си Глин, още един инженерен бисер от дългия списък, откакто бе започнало осъществяването на проекта. Стените и тавана на тунела бяха грапави и с груби ръбове, раздробени на безкрайни възли и ръбчета. Милиони пукнатини и цепнатини образуваха невъобразими паяжини по стените — чисто бели на фона на удивителното тъмносиньо на леда. Единствено подът бе гладък, покрит с вездесъщия ситен чакъл, върху който щеше да мине платформата.
Тунелът бе осветен от единична верига флуоресцентни лампи. Като се вгледа напред, Глин видя метеорита върху платформата му, червено петно във вътрешността на приказна бяла тръба. В тунела се носеше екотът от мачкане и стриване — дело на невидими машини. В далечината премигнаха фарове и някакво возило заобиколи метеорита и тръгна към Глин. Беше влакче от вагонетки, пълни с блещукащи, сини парчета лед.
Откритието, че метеоритът можеше да убива при докосване, бе удивило Глин повече, отколкото би си позволил да признае. Въпреки че още в началото бе издал заповеди камъкът изобщо да не се докосва пряко, винаги бе смятал това само за благоразумна предпазна мярка. Усещаше, че Макфарлън бе прав: експлозията бе предизвикана от докосване. Необходимо бе да се направи преоценка на стратегията. Това бе причинило нова ревизия на анализа на съотношението успех-провал — анализ, за чието изработване бе необходим буквално целият капацитет на компютрите на ЕИР в Ню Йорк.
Глин погледна още веднъж червения камък, кацнал като скъпоценен камък върху леглото си от зелен абанос. Това нещо бе убило човека на Валенар, бе убило Рошфор и Евънс, бе убило Масънкей. Странно, че не бе убило Лойд. То несъмнено бе смъртоносно… но истината бе, че все още бяха под чертата на допустимите нещастни случаи. Проектът им с вулкана бе струвал петнайсет човешки живота, включително и живота на един натрапчив министър от правителството, който настояваше да стои там, където не биваше да бъде. Глин си напомни, че въпреки странностите на скалата, въпреки проблема с чилийския разрушител, в основата си задачата изискваше да се премести и превози един тежък предмет.
Погледна часовника си. Макфарлън и Амира щяха да дойдат навреме; винаги пристигаха навреме. И той ги видя да слизат от снегомобил при входа на ледения тунел — Макфарлън мъкнеше брезентова чанта с инструменти. След пет минути вече бяха застанали до Глин. Обърна се към тях.
— Разполагате с четирийсет минути — докато тунелът бъде завършен и метеоритът бъде отново преместен. Използвайте ги пълноценно.
— Това и възнамеряваме — отвърна Амира.
Видя я как измъква екипировка от брезентовата чанта и подготвя инструментите, докато Макфарлън мълчаливо заснемаше скалата с дигитална камера. Беше способна. Макфарлън бе узнал за докладите й, което Глин бе и очаквал. Получи се желаният ефект: Макфарлън бе предупреден, че поведението му се наблюдава. Освен това се появи морална дилема, която да я занимава — и това бе от полза, защото я отклоняваше от далеч по-болезнени морални въпроси, каквито имаше склонност да си задава. Моралните въпроси нямаха място в този хладнокръвно изпълняван инженерен проект. Макфарлън бе посрещнал всичко по-добре, отколкото предвиждаше профилът му. Макар и противоречива личност, той се бе оказал неочаквано много полезен.
Глин забеляза да пристига друг снегомобил — също с пътник. Сали Бритън слезе, дългото й тъмносиньо, флотско палто се развяваше подире й. Необичайно за нея, тя не носеше капитанската си фуражка и меднорусата й коса блестеше на светлините в тунела. Глин се усмихна. Беше очаквал това още от експлозията, която уби чилийския шпионин. Очакваше го, дори изпитваше нетърпение.