Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Поредната гръмотевица изгромоли зад дебелите зидове и прозорците се разтресоха.
Туристите бавно се отдалечиха, гласът на екскурзовода се изгуби сред разговорите на неколцината други посетители, потърсили тук убежище от бурята.
Монк стоеше с Фиона. Райън беше отишъл да доведе директора. Монк се беше навел да разгледа по-отблизо един от прословутите сребърни пръстени Totenkopf, които раздавали на офицерите от СС. Беше гравиран с руни, плюс череп и кръстосани кости. Зловещо произведение на изкуството, пълно със символизъм и самонадеяност.
И други групирани по теми експонати бяха изложени в малката зала — миниатюрни макети, снимки, лични вещи на офицери от СС, дори един странен малък чайник, принадлежал някога на Химлер. Беше украсен с руна във формата на стилизирано слънце.
— Ето го директора — каза Монк и кимна към един набит господин, който тъкмо влизаше заедно с Райън.
Директорът на музея беше петдесетинагодишен, с прошарена коса и омачкан черен костюм. Свали си очилата и подаде ръка на Грей.
— Доктор Дитер Улмщром — представи се той. — Директор на Historisches Museum des Hochstifts Paderborn. Wilkommen.
Притесненият му вид беше в противоречие с гостоприемните думи. Той продължи:
— Младият Райън казва, че сте дошли във връзка с някакви руни, които сте открили в стара книга. Много интригуващо.
Само дето изглеждаше повече уплашен, отколкото заинтригуван.
— Няма да ви отнемем много време — каза Грей. — Надявахме се, че ще ни помогнете със значението на една определена руна.
— Разбира се, разбира се. Няма начин един директор във Вевелсбург да не разбира от руни.
Грей махна на Фиона да му покаже библията. Тя вече я беше извадила.
Грей отвори книгата на последната страница и я показа на директора.
Свил устни, доктор Улмщром сложи очилата на носа си и се наведе да погледне по-отблизо руната, която Хуго Хирцфелд беше нарисувал с мастило върху мукавата на задната корица.
— Мога ли да прегледам книгата, bitte?
След кратко колебание Грей му я връчи.
Директорът я разлисти бавно, като спираше да огледа някои от написаните на ръка символи по вътрешните страници.
— Библия… колко странно…
— И символът отзад? — настоя Грей.
— Разбира се. Това е руната Mensch.
— Mensch — повтори Грей. — Тоест „човек“.
— Ja. Обърнете внимание на формата. Като стилизирано изображение на човек, но без главата. — Директорът разлисти към средата на библията. — Прадядото на Райън, изглежда, е бил вманиачен на тема символи, свързани с Всеотеца.
— Какво имате предвид? — попита Грей.
Улмщром посочи един от символите, надраскани по вътрешните страници на библията.
— Това е руническият знак за „k“ — обясни директорът, — наречен също „сен“ в англосаксонския. Това е по-ранна руна за човек, само с две вдигнати ръце, още по-грубо стилизирана. А на тази страница е огледалният й образ. — Прелисти няколко страници и посочи.
— Двата символа са нещо като двете страни на една и съща монета. Ин и ян. Мъжко и женско. Светлина и мрак.
Грей кимна. Казаното му напомняше за дългите му разговори с Анг Гелу по времето, когато се беше обучавал при будисткия монах. За това как всички общества по света били като омагьосани от тази двойственост. Споменът го подсети за Пейнтър Кроу и веднага го жегна тревога — все още нямаше никаква връзка с шефа в Непал.
Монк насочи разговора в нова посока.
— Тези руни, те какво общо имат с… този… Всеотеца ли беше?
— Трите са взаимно свързани. Символично поне. Често се смята, че голямата руна, руната Mensch, символизира северния бог Тор, който е създател, по-висше същество. Онова, към което всички се стремим.
Грей се опита да подреди детайлите, да си представи отговора.
— И тези две по-ранни руни, те са всъщност двете половини на руната Mensch.
— Ъ? — изхъмка въпросително Монк.
— Ето така — каза Фиона и начерта с пръст върху покритата с прах витринка наблизо. — Събираш двете по-малки руни и се получава по-голямата. Като пъзел.
— Sehr gut — похвали я директорът. Почука с пръст по първите две руни. — Тези обозначават обикновения човек в неговата двойственост, а когато двете му половинки се съберат, се получава Всеотецът, върховното същество. — Върна библията на Грей и поклати глава. — Тези руни очевидно са интересували дълбоко прадядото на Райън.
Грей се взираше в символа върху мукавата на задната корица.
— Райън, Хуго е бил биолог, нали така?
Райън се размърда малко притеснено.