Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
Момичетата я задърпаха към дивана и Джак се оказа неочаквано насаме с Леонард. Той се опита да завърже някакъв разговор за това колко важни са бабите и дядовците. Отговорът беше глухо сумтене.
След още няколко безуспешни опита да измъкне някаква дума от устата на този човек, Джак се отказа и се приближи към Лиъм Фланаган; искаше да се увери, че ще е тук през следващите трийсет минути. После събра хвърлените си дрехи и обувки и слезе на долния етаж да си вземе душ.
Докато водата се стичаше по измореното му тяло, той виновно си спомни, че все още не се е обадил на Лори. Дявол да го вземе, какво ставаше с него? Уви се в хавлията, застана пред запотеното огледало и примига. Беше забравил напълно за леда и устната му изглеждаше още по-подута и синя. В комбинация със зачервената буза от предишния ден, видът му напомняше на кръчмарски побойник. Е, беше късно да си слага лед, ефектът щеше да е минимален, така че бързо се отказа от идеята да се качи до хладилника. Вместо това се облече и извади клетъчния си телефон.
Покритие почти нямаше, затова се отказа и от тази идея и се качи горе. Алексис беше в хола, както и момичетата, които се молеха на баба си да пътува с тях. Роуз каза, че трябва да е заедно с дядо им. Тогава Джак чу единствената дума, която се отрони тежко от устата на Леонард:
— Хайде, Роуз! — Гласът му прозвуча мрачно. Това не беше молба, а по-скоро заповед. Жената се откъсна от децата и покорно забърза след съпруга си, който вече излизаше от входната врата.
— Ще се видим ли в съда? — обърна се Алексис към Джак на път за гаража. Децата вече се бяха сбогували с баща си, който така и не се показа от библиотеката, зает в разговори с Рандолф.
— Предполагам. Честно казано, не знам какъв ще ми е графикът. Не зависи от мен.
В този момент Алексис се плесна по челото:
— Боже господи! — извика тя разстроено. — Току-що си спомних, че се жениш в петък. А утре е четвъртък. Толкова съм преуморена, че бях напълно забравила. Съжалявам. Бъдещата ти булка сигурно ме мрази за това, че съм те накарала да дойдеш тук и те държа за заложник.
— Познава ме достатъчно добре, за да знае кого да обвинява.
— Значи ще направиш аутопсията и след това ще се върнеш в Ню Йорк?
— Такъв е планът.
Долу в гаража момичетата се сбогуваха с вуйчо си и го прегърнаха. Кристина прошепна в ухото му, че съжалява за онова, което се е случило с дъщерите му и с наведена глава влезе в колата. Напълно неочакваното признание изненада Джак и разклати емоционалното му равновесие. Той усети, че сълзите му напират и побърза да ги преглътне. Когато сестра му се приближи и обви ръце около шията му, изненадана от обърканото му изражение го оттласна от себе си и го погледна:
— Хей! Добре сме. Децата ще са добре. Повярвай ми!
Джак кимна и се изкашля.
— Ще се видим утре. Надявам се да мога да предложа нещо, което да си заслужава.
— Аз също. — Алексис се качи в джипа и активира гаражната врата, която се вдигна нагоре с дрънчене.
В този момент Джак осъзна, че трябва да премести колата си. Беше я паркирал успоредно с „Лексъса“ на Крейг и блокираше алеята. Той направи знак на сестра си да почака, след което дръпна наетия Хюндай назад в улицата. След малко колата на сестра му се плъзна напред и потъна в мрака.
Докато се връщаше към алеята, забеляза двете коли на Нютънския полицейски патрул и два други, безлични тъмни седана, принадлежащи на двамата детективи, паркирани по дължината на улицата. Учуди се колко бързо са свършили, тъй като нямаше търпение да говори с тях, и по-специално с Лиъм Фланаган. Петимата полицаи тъкмо излизаха от къщата на Бауман.
— Извинявайте! — извика Джак и се затича.
— Д-р Степълтън — кимна Лиъм. — Очаквахме ви.
— Приключихте ли с огледа на местопрестъплението? — попита той.
— За момента.
— Някакъв успех?
— Лентата тиксо ще бъде изследвана в лабораторията, както и няколкото влакна от банята на децата. Не открихме много. Наистина, имаше нещо на партера, което нямам право да разгласявам и което може да се окаже обещаващо; при всички положения обаче става дума за професионална работа.
— А какво става с аутопсията, която е в центъра на опита за изнудване? — поинтересува се детектив Грег Сколар. — Ще я правите ли или не?
— Ако се извърши ексхумация, ще има и аутопсия — вдигна рамене Джак. — Ще я направя веднага, щом ми предоставят трупа.
— Странно е да се случи нещо такова заради една аутопсия — произнесе Сколар. — Очаквате ли някакви шокиращи разкрития?