Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
Джак бързо обмисли идеята и макар теоретично да можеше да се допусне сценарий за заговор, шансовете това да се окаже истина бяха нищожни. Тони Фасано и приятелчетата му изглеждаха много по-вероятни, още повече, че Тони вече го бе заплашил.
— Не знам дали забелязахте — докосна той леко подутата си устна.
— Трудно е да бъде пропуснато — обади се Алексис. — От баскетбола ли е?
— Смятах така да ви го представя — призна той. — Но имахме нов сблъсък с приятеля на Тони, Франко. Започва да се превръща в нещо като всекидневен ритуал.
— Това животно! — изруга Крейг.
— Добре ли си? — разтревожи се Алексис.
— По-добре, отколкото ако не бяха дошли навреме новите ми приятели от баскетболното игрище. Франко имаше съучастник.
— Мили боже! — въздъхна Алексис. — Съжалявам, че си се забъркал в това.
— Поемам си отговорността — вдигна ръце Джак. — И не търся съчувствие. Това, което се опитвам да кажа е, че вероятно Франко и останалите стоят зад случилото се тук. Искам да кажа, че полицията трябва да бъде уведомена и за двата инцидента.
— Можеш да съобщиш на полицията за твоя проблем — предложи Крейг. — Но не желая да залагам на карта сигурността на децата си. Не мисля, че полицията може да направи каквото и да било. Хората, които са дошли тук, са били професионалисти със скиорски маски, безлични работни дрехи и са носили ръкавици. Полицията в Нютън няма опит с подобен сорт неща. Това тук си е едно спокойно сателитно градче.
— Не съм съгласен — възрази Джак. — Сигурен съм, че местната полиция се е сблъсквала с много повече неща, отколкото си представяте и криминолозите могат да свършат страхотна работа. Идея си нямате какво биха могли да открият. Може да свържат това събитие с някакво друго. Могат да поставят наблюдение. Ако не съобщите за инцидента, превръщате се в играчка в ръцете на онзи, който стои зад цялата тази работа. Позволявате да ви изнудват.
— Разбира се, че ни изнудват — извика Крейг. — Господи, човече! Да не мислиш, че сме толкова глупави?
— По-спокойно, Крейг — намеси се Алексис и прегърна Трейси, която седеше до нея.
— Имам предложение — продължи Джак. — Имам много добър приятел в Ню Йорк, който е старши детектив в Нюйоркската градска полиция. Мога да му се обадя и да го попитаме какво трябва да направим.
— Не искам да ме принуждават — каза Крейг.
— Никой няма да те принуждава — сопна му се Джак. — Гарантирам ти.
— Мисля, че ще е добре Джак да му се обади — каза Алексис.
— Добре — вдигна ръце Крейг. — Какво ли знам аз!
Джак бръкна в джоба на сакото си и извади телефона си. Бързо набра домашния номер на Лу Солдано. Минаваше осем, което може би беше най-подходящият момент да хване детектива, макар да се оказа, че той не си е вкъщи. Джак му остави съобщение на гласовата поща. След това му позвъни на клетъчния и се оказа, че Лу току-що е излязъл от отдел „Убийства“ в Куинс и пътува в колата си.
Джак му описа накратко с какво се занимава в момента. Завърши с това, че в момента е със сестра си и децата и си задават въпроса дали трябва да уведомяват полицията за инцидента или не.
— Такъв въпрос изобщо не стои — каза Лу без колебание. — Незабавно да се обадят в полицията.
— Безпокоят се, че полицията в Нютън може би не е в състояние да прецени риска.
— Казваш, че в момента си с тях, така ли?
— Да, заедно сме.
— Пусни ме на спикерфона!
Джак изпълни молбата му и протегна телефона пред себе си. Лу се представи набързо, изказа съчувствието си за сполетялото ги изпитание и продължи:
— Имам много добър приятел в Бостънското полицейско управление. Работили сме заедно преди време. Човекът е много опитен в областта на престъпления от всякакъв характер, включително и на такова, жертва на което сте вие в момента. Ще му се обадя и ще го помоля да се заеме лично. Живее някъде в Западен Нютън. Сигурен съм, че познава момчетата от вашето полицейско управление. Мога да му звънна веднага. Казва се Лиъм Фланаган. Страхотен е. И нека ви кажа нещо: децата ви ще са в по-голям риск, ако не съобщите за инцидента. Знам го от опит.
Алексис погледна Крейг.
— Мисля, че трябва да се съгласим с него.
— Добре — въздъхна той с известна неохота.
— Чу ли това? — попита Джак.
— Чух — потвърди детективът отсреща. — Задействам се веднага.
— Разчитам на теб, Лу — каза Джак, затвори спикерфона, извини се на семейство Бауман и излезе в коридора, така че да не го чуват отвътре. — Лу, когато говориш с Фланаган, виж дали не може да ми даде оръжие.
— Оръжие? — възкликна Лу. — Трябва да иска разрешение отгоре.
— Провери дали е възможно. Чувствам се по-уязвим от обикновено.