Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
Помисли си, че без децата и Алексис вкъщи, прилича на натрапник. След като затвори предната врата, тишината стана толкова пълна, почти осезаема, въпреки че можеше да чуе глухите гласове на Крейг и Рандолф, които идваха откъм библиотеката. Влезе в голямата стая и се насочи към хладилника. Имаше достатъчно продукти и той си направи сандвич. Отвори си бира и се настани на дивана, после включи телевизора и затърси новинарския канал. Ядеше без да усеща никакъв вкус, втренчен в екрана. Не че имаше нещо кой знае какво.
Скоро в чинията останаха само трохи и той надигна кутийката с бира. Гласовете от библиотеката станаха по-силни. Явно спореха. Джак увеличи звука, за да не чува. Няколко минути по-късно входната врата се трясна толкова силно, че той усети вибрациите. На прага на стаята застана Крейг и от начина по който си напълни чашата с ледени кубчета и затръшна вратата към кабинета, личеше, че е бесен. Той отпи една здрава глътка скоч, после взе чашата и бутилката и се премести на дивана.
— Не възразяваш, нали? — погледна той Джак, докато се настаняваше до него.
— Не, разбира се — отвърна Джак, питайки се защо ли си дава труда да го пита. Той се дръпна в другия край и изключи телевизора. Крейг отпи поредната едра глътка скоч, втренчил поглед в празната камина.
— Как мина репетицията? — попита Джак, опитвайки се да завърже някакъв разговор.
Крейг се изсмя презрително.
— Чувстваш ли се подготвен? — настоя Джак.
— Предполагам, че съм подготвен, както съм бил винаги.
— Какво те посъветва Рандолф?
Крейг отново се разсмя.
— Нали знаеш, обичайното. Да не си виря носа, да не говоря прекалено силно, да не се присмивам на съдията.
— Питам те сериозно — каза Джак. — Бих искал да знам.
Крейг го погледна. Част от напрежението, изписано върху лицето му, се оттегли.
— Обичайните предупреждения, които споменах по време на обяда и може би още едно-две неща. Да не съм заеквал и да не съм се смеел. Можеш ли да повярваш? Тони Фасано ме напада с думи, а се иска от мен да съм спокоен. Можело да изглеждам наранен, но не и ядосан, така че да предизвикам симпатиите на съдебните заседатели. Представяш ли си?!
— Според мен звучи разумно.
Крейг присви очи и го погледна.
— Според теб, но не и според мен.
— Без да искам чух, че повишавате тон. Карахте ли се?
— Всъщност не — каза Крейг. — Просто ме ядоса. Разбира се, точно това се опитваше да направи. Разиграваше театър като Фасано. Виждаш ли, проблемът е там, че когато застана на подиума, аз ще съм се заклел, а Тони Фасано няма да е. Това означава, че ще може да си приказва каквото му хрумне и да твърди каквото си иска, а аз трябва да съм с дебела кожа и да се правя, че не ми пука. Което не ми е възможно. Ядосах се дори на Рандолф. Направо съм отчаян.
Джак го гледаше как пресушава чашата си, как после си налива поредната напитка. Знаеше, че често личностните качества на наистина добрите лекари като Крейг, които ги правят докачливи в един процес за лекарска небрежност, ги правят лоши свидетели на собствената им защита. Знаеше също, че и обратното е вярно: Наистина лошите лекари полагаха усилия край леглата на болните, за да компенсират професионалния дефицит и да избегнат евентуален процес, а ако такъв все пак се повдигнеше, правеха такива представления, за да отърват кожата, че направо бяха достойни за „Оскар“.
— Просто не виждам кое му е доброто — продължи Крейг, повече мрачен, отколкото ядосан. — И продължавам да се безпокоя, че Рандолф не е правилният човек, независимо от опита му. Дяволски префърцунен е. А Тони Фасано е хитър и лукав, и журито го гледа в устата.
— Журито в края на краищата ще прогледне през мъглата — успокои го Джак.
— Другото, с което Рандолф ме вбеси, е, че продължава да приказва за обжалване. Това окончателно ме вбеси тази вечер. Не мога да повярвам, че повдига въпроса. Да, знам, че трябва да го обмисля. Както трябва да помисля какво ще правя през остатъка от живота си. Ако изгубя делото, сигурен съм, че няма да мога да продължа да практикувам.