Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Кота му наля чаша вино и я постави в ръката му, помагайки му да я вдигне до устните си.
— Размина ми — каза Цезар след минутка-две.
— Може би ще е по-добре, ако дойда някой друг път — предложи Кота.
— Не, да се разберем още сега, Марк Аврелий. И двамата с теб сме съгласни, че сватбата на децата ни не е онази, за която сме мечтали. Много добре. Тогава защо да си блъскаме главите как да им улесним живота? Ако те са решили, че си принадлежат, трудностите, с които ще се сблъскат само ще заздравят връзката им. Ако ли пък се окаже, че са сбъркали, пак трудностите ще са тези, които най-бързо ще ги убедят да се разделят. Ще направим така, че Аврелия да разполага с цялата си зестра и по никакъв начин няма да накърняваме достойнството на сина ми, който не би се зарадвал, ако баща му и тъстът му тръгнат да му оправят бъдещето. Отговорът е един, Марк Аврелий: инсула! Ще трябва обаче да бъде построена възможно най-сигурно, така че ти ще откриеш честни люде, които да я подложат на щателна проверка. И освен това — продължи да мърмори под носа си Цезар — бъди много придирчив за местоположението й. Рим бързо се разширява, но пазарът за жилища винаги ще си остане стабилен и доходоносен. Може и много римляни да се замогнат, но винаги ще има и такива, които ще разчитат на жилищата под наем.
— Богове, излиза, че племенницата ми ще се превърне в най-обикновена хазяйка! — хвана се за главата Кота.
— А защо не? — усмихна се уморено Цезар. — Чувам, че била ослепителна красавица. Нима една хазяйка не би печелила от красотата си? Ако тя самата не вярва в бъдещето си на независима от никого наемодателка, то сигурно би премислила повече, преди да се омъжи за сина ми.
— Вярно, че е ослепителна красавица — усмихна се на свой ред Кота. — Ще я доведа да я видиш, Гай Юлий, и нека ти й съобщиш как виждаш бъдещето й.
При тези си думи Марк Аврелий Кота се надигна от стола си и се наведе над домакина си, за да го потупа приятелски по рамото.
— Ето последната ми дума: Аврелия сама ще реши какво да прави със зестрата си. Ти ще й предложиш варианта за инсулата, а аз от своя страна ще държа на самостоятелната къща. Става ли?
— Става — съгласи се Цезар. — Но прати ми я колкото се може по-бързо, Марк Аврелий! Още утре по обяд.
— Ще говориш ли със сина си?
— Непременно. Той ще я вземе от вас и ще я доведе.
При нормални обстоятелства Аврелия би била последната, която ще се загрижи какви точно дрехи да облече; по принцип обичаше ярките цветове, при това й харесваше да ги смесва, но дори в такива случаи околните не можеха да я обвинят, че се поддава на момичешки каприз, нито че излъчва глупост и наивност. Сега обаче, след като й бе известно, че любимият й лично ще дойде да я вземе от къщи, за да я срещне с евентуалните й свекър и свекърва, тя нямаше как да не се засуети. Накрая реши най-отдолу да си сложи дреха от тънка вълна в черешов цвят, върху нея друга, розово-пембяна, достатъчно тънка, за да прозира през нея наситеното червено, и най-отгоре — трета, бледорозова, изтъкана от плат, фин като платовете за сватбените й одежди. Преди това се изкъпа, намаза се с мъничко розово масло, но така и не разпусна косите си, вързани както винаги зад тила й, и отказа малкото руж и стибия, които й предложи майка й.
— Много бледа изглеждаш днес — говореше й Рутилия. — Сигурно е от притеснение. Хайде, постарай се да изглеждаш красива както винаги! Мъничко руж върху бузите, моля те. И една тънка линийка над очите.
— Не — пак отказа Аврелия.
В действителност тази й бледнина скоро щеше да изчезне, защото в мига, в който Гай Юлий Цезар Младши потропа на вратата, за да я вземе, тя така се изчерви, че не й трябваше повече руж.
— Гай Юлий — посрещна младежа, подавайки му ръка.
— Аврелия — подаде й той своята.
И това беше всичко, което си казаха, преди да излязат.
— Е, хайде, довиждане! — едва не ги изпъди насила Рутилия; не й беше никак приятно да се раздели с първото си дете — при това, когато то отиваше да живее с такъв привлекателен млад мъж. Колкото и да беше странно, започваше да се чувства осемнайсетгодишна.
Двамата млади излязоха на улицата, последвани от Кардикса и галите.
— Трябва да те предупреди, че баща ми никак не е добре — младият Цезар внимаваше да не изпусне някоя неподходяща приказка. — Излязъл му е коварен тумор в гърлото и всички се страхуваме, че не му остава много време да бъде с нас.
— О, така ли? — беше единственото, което Аврелия намери да му отговори.
Завиха в следващата пресечка.
— Получих бележката ти — мина на друга тема Гай Юлий — и първата ми работа беше да изтичам при Марк Аврелий. Не мога да повярвам как тъй си избрала мен!