Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Не, Паула ще го стегне, ти само ще й кажеш какво да сложи — Майкъл се наведе й я целуна по бузата. — Планирал съм операциите една след друга, за да мога да те закарам до там лично.
— Приятен ден — пожела едва разбираемо тя, проследявайки го с поглед до вратата.
По дяволите, помисли си, за да има игра, трябват най-малко двама играчи.
— Обичам те! — тихо се провикна след него.
Той спря на място.
Какво чувстваш сега, безмълвно попита тя. Какво става в душата ти, когато ти се обяснява в любов жената, която си превърнал в зомби със своите лекарства и лъжи? Жената, която смяташ да захвърлиш в някаква частна, психиатрична болница, далеч от всичко и всички? Изпитваш ли нещо? Какво? Тъга? Задоволство?
Майкъл се обърна, върна се до леглото, коленичи и зарови лице в косите й.
— Аз също! — прошепна той и сълзите му закапаха по лицето й. — Винаги съм те обичал!
В следващия момент него го нямаше, а до леглото стоеше Паула.
— Готова ли сте за закуска?
Джейн седна в леглото и вдигна очи към сериозната, дори строга прислужница. Каква точно е нейната роля, питаше се тя. На лековерна глупачка? Или на хитра съучастничка? Джейн предпочиташе да е първото. Младата жена вярваше сляпо на Майкъл. Изпълняваше безропотно желанията му. Всъщност тя просто бе като всички останали. Щом Майкъл отвореше устата си, те слушаха и вярваха. Той беше мъжът. А Джейн — само неговата малка жена. Той — известният и уважаван хирург! Тя — избухливата му съпруга, вечно преследваща своите химери. И при това — с психическо разстройство след трагичната катастрофа, от която не може да се възстанови. Горката Джейн. Горкият Майкъл. Най-добре ще е за всички, ако я настанят в института „Гърни“. Единствено там ще получи, каквото заслужава.
Наистина ли? Тя ли ще получи онова, което заслужава? Или Майкъл?
— Не съм много гладна — рече на Паула. — Ще пия само кафе.
— Майкъл заръча днес да не пиете кафе.
— Защо?
— Каза, че портокаловият сок е по-полезен за вас.
— Добре, портокалов сок — съгласи се Джейн, замислена за други неща. — Би ли ми донесла един твърд стол от другата стая? Ужасно ме боли гърбът.
— Разбира се. Ще донеса.
Паула се завъртя на пети, напусна стаята с развяна пола и полюшваща се плитка на гърба. Джейн стъпи на пода. Видя, че е облечена в стара риза на Майкъл. Смътно си спомняше, че снощи по някое време той я метна на гърба й. Макар да не беше взимала таблетки от двайсет и четири часа, в организма й концентрацията на лекарство бе доста висока. Непрекъснато трябваше да се бори със сънливостта. Тя можеше да я повали всеки момент. Моля те, не заспивай! Нека да изляза от тук. Да успея да се добера до Ан Халорен-Гимблет!
Паула се върна с дървения стол-антика от стаята за гости.
— Къде бихте искала да го сложа?
— Остави го точно там — отвърна Джейн.
Паула го намести срещу гардероба с огледалата и слезе долу. Когато се върна с портокаловия сок, Джейн седеше на стола с високата облегалка.
— Днес просто горите от амбиция.
— Майкъл смята, че много лежа.
— Да, и на мен ми каза. Може би ще е добре да поизлезете, да се поразтъпчете.
— За да се уморя, както трябва.
— Какво?
— Исках да кажа, щом ходенето не ме уморява… — поправи се Джейн.
— Вземете — подаде й Паула сока и три малки бели таблетки.
— Три?
— Така поръча Майкъл.
Джейн сложи хапчетата на езика си и зачака Паула да се обърне. Но тя не отместваше очи от нея.
— Майкъл каза да гледам дали ще ги глътнете.
Джейн почувства, че таблетките започват да се разтапят в устата й. Дали не е събудила подозренията на Майкъл или той просто се презастрахова? Джейн внимателно бутна хапчетата пред зъбите си и приближи чашата към устата.
— А-ха — рече Паула, хвана брадичката й, отвори насила челюстта й и надникна вътре. — Глътнете ги, Джейн. Стига номера.
Джейн нямаше друг избор. Глътна ги. Паула провери в устата й и каза:
— Добро момиче.
Обзе я паника. За Бога, цели три таблетки! След колко време ще почнат да действат? В най-добрия случай съзнанието й щеше да е ясно само още няколко минути. Трябваше да се махне. Трябваше да ги изхвърли от организма си, преди да са започнали да действат.
— Не ми е добре! — изкрещя с такъв ужас, че Паула веднага се намери до нея.
— Ще повръщате ли? — попита тя.