Господарка на Империята

Ръцете на Аракаси си върнаха изгубения терен и Камльо потрепери. Беше повече от рядък: беше надарен. Тя се отпусна и се намести в извивката на тялото му.

Стъпките на слуги идваха и отминаваха по коридора. Ласката на Аракаси потече нежно по златистата й плът. Тя се притисна в него. Насладата рядко спохождаше нея, същество купувано и продавано, за да удовлетвори нуждите на други, и можеше да й донесе пребиване. Партньорът й можеше да свърши позорно обесен. Беше или изключително смел, или безгрижен до безумство. През кожата си, галена и приласкавана до нежелана чувствителност, момичето долавяше спокойните удари на сърцето му.

— Тази господарка — провлачено измърмори Камльо. — Толкова много ли означава за тебе?

— Точно в този момент не мислех за нея — каза Аракаси, но не думите му я убедиха, щом устните му срещнаха нейните с нежност, близка до благоговение. Целувката разсея всякакви съмнения, а скоро след това — и всички мисли. Процедената слънчева светлина през прозорците се сля с червено-златистата мъгла зад очите й, щом насладата бе извлечена от нея и вкусена като прекрасно вино.

Накрая, задъхана и мокра от прелестната пот на любовната игра, Камльо се забрави и се вкопчи в стройното тяло на мъжа, докато изригваше от облекчение. Смееше се и плачеше и някъде между удивлението и изтощението изшепна мястото, където бе сестра й, продадена в далечен Онтосет.

Въпреки загадъчността му Камльо не си и помисли, че партньорът й може да не е нищо повече от съвършен актьор, докато не се обърна. Лекият допир, загърнал тялото й, беше само гънката на топлите чаршафи. Отметна влажната си коса и красивите й очи се присвиха от гняв, щом видя, че прозорецът е отворен и че него го няма.

Отвори уста, за да извика в изблик на ярост, да извика да го хванат и да го убият, въпреки вещите му ръце и лъжливите обещания. Но в мига, в който въздухът изпълни дробовете й, резето на паравана изщрака.

Любовникът й сигурно бе чул тежките стъпки на стария й господар, върнал се рано от срещата си със своя хадонра. С изгърбени рамене, паралитичен, с побеляла коса, той влезе с провлечена стъпка в покоите й. Мътните му очи примигаха към обърканите чаршафи и сухите му студени длани се пресегнаха и погалиха кожата й, все още топла и влажна от прекомерната страст.

— Скъпа, зле ли ти е? — изграчи старческият му глас.

— Лоши сънища — отвърна тя намусена, но обучена по инстинкт да използва настроението, за да подсили съблазънта. — Задрямах в следобедния зной и имах кошмари, нищо повече.

Благодарна, че ловкият й тъмнокос любовник се е измъкнал, Камльо въздъхна и насочи уменията си към своя грохнал господар, който, както изглеждаше понякога, бе по-труден за задоволяване дори от нея.

Вън до прозореца, скрит от погледи под воала на лози и неподрязани акаси, Аракаси се вслушваше напрегнато в звуците от спалнята. С облекчение и нетипичен гняв безшумно заоблича дрехите си. Беше излъгал само веднъж: изобщо не бе престанал да мисли за своята господарка. През годините, откакто се беше заклел в служба на Акома, Мара се бе превърнала в смисъла на живота му.