Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Той скочи от мястото си; дори пяна излезе на устните му.
— Напротив, Шатов, напротив — необикновено сериозно и сдържано каза Ставрогин, без да става от мястото си, — напротив, с пламенните си думи вие възкресихте у мен множество извънредно силни спомени. В думите ви аз откривам собственото си настроение отпреди две години и сега вече няма да ви кажа като одеве, че сте преувеличили тогавашните ми мисли. Струва ми се дори че те бяха още по-изключителни, още по-самовластни, и за трети път ви уверявам, че много бих искал да потвърдя всичко, което казахте, дори до последната дума, но…
— Но ви е нужен заек?
— Какво-о?
— Един ваш подъл израз — злобно се засмя Шатов, сядайки отново, — „за да се направи сос от заек, е нужен заек, за да повярваш в бога, е нужен бог“, в Петербург сте го повтаряли, казват, като Ноздрев, който искал да хване заек за задните крака.
— Не, той се хвали, че вече го е хванал. Впрочем позволете и аз да ви обезпокоя с един въпрос, още повече имам, мисля, вече пълно право да го сторя. Кажете ми: пипнахте ли вече вашия заек, или още си припка?
— Как си позволявате да ме питате по тоя начин, инак ме попитайте, инак! — изведнъж цял се разтрепера Шатов.
— Моля! Може и инак — сурово го погледна Николай Всеволодович, — исках просто да разбера самият вие вярвате ли в бога, или не?
— Аз вярвам в Русия, вярвам в нейното православие… Вярвам в тялото Христово… Вярвам, че новото пришествие ще стане в Русия… Вярвам… — запелтечи в изстъпление Шатов.
— А в бога? В бога?
— Аз… аз ще вярвам в бога.
Нито един мускул не трепна на лицето на Ставрогин. Шатов пламенно и предизвикателно го гледаше, сякаш искаше да го изпепели с погледа си.
— Не съм ви казал, че изобщо не вярвам! — извика той накрая. — Само ви дадох да разберете, че съм една нещастна, скучна книга и нищо повече засега, засега… но поврага Шатов! Работата не е в мен, а във вас… Аз съм човек без талант и мога само да дам живота си и нищо повече, като всеки човек без талант. Поврага тоя моя живот! Аз за вас говоря, вас ви чакам тука от две години… За вас си дера ризата от половин час насам. Вие, вие, само вие бихте могли да вдигнете това знаме!…
Той не завърши и сякаш в отчаяние отпусна лакти на масата и подпря главата си с две ръце.
— Само между другото искам да ви обърна внимание върху нещо много странно — прекъсна го внезапно Ставрогин, — от къде на къде всички ми натрапват някакво знаме? Пьотър Верховенски също е убеден, че съм можел „да вдигна тяхното знаме“, поне тъй ми предадоха думите му. Втълпил си е, че съм можел да изиграя за тях ролята на Стенка Разин „поради необикновената си способност към престъпление“ — също негови думи.
— Какво? — попита Шатов. — „Поради необикновената ви способност към престъпление“?
— Именно.
— Хм! Ами вярно ли, че вие — злобно се усмихна той, — вярно ли, че в Петербург сте влизали в едно тайно скотско сладострастно сдружение? Вярно ли, че маркиз Дьо Сад би могъл да се поучи от вас182? Вярно ли, че сте подмамвали и развращавали деца? Говорете, и да не сте посмели да излъжете — кресна той, напълно излязъл от кожата си. — Николай Ставрогин не може да лъже пред Шатов, който го е ударил по лицето! Говорете, и ако всичко това е вярно, аз тутакси, още сега ще ви убия тук на място!
182
Вярно ли, че маркиз Дьо Сад би могъл да се поучи от вас? — Маркиз Дьо Сад (1740–1814), френски писател, автор на еротични романи, пълни с описания на сексуални извращения, кошмарни еротични видения и прочие патологични състояния. От неговото име произлиза думата садизъм. През XIX век творчеството му се смята за патологично явление. Сюрреалистите през 20-те години на XX век и екзистенциалистите след Втората световна война възраждат интереса към творчеството му. Някои критици намират известно влияние на маркиз Дьо Сад върху творчеството на Достоевски. В България подобна теза развива професорът от Софийския университет П. М. Бицили (вж. „Към въпроса за вътрешната форма на романа на Достоевски“. Приложение III: Дьо Сад, Лакло и Достоевски. В сборника „Годишник на Софийския университет“, ИФФ, т. XII, 1945–1946, стр. 59–63). В Русия Н. Н. Страхов след смъртта на Достоевски подхвърля недостойни намеци по негов адрес, а в едно свое писмо до Салтиков-Шчедрин И. С. Тургенев направо го нарича „маркиз Дьо Сад“.