Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Да, така е.
Трайстин отново беше изненадан от чувството, че думите сякаш бяха изписани върху екран в съзнанието му.
Изабел Кайнкара се наведе над платката на механизма за отваряне на вратата и след малко отстъпи назад.
— Аз съм тук, за да улесня протичането на необходимите процедури. Ще бъда в съседния кабинет — на вратата му има надпис „Персонал“. Очаквам пристигането на майор Грешъм и лейтенант Охири.
— Благодаря ви. — Трайстин се запита защо ли ѝ благодари, но направи знак на фаркана да влезе в стаята.
Джере мълчаливо влезе; Трайстин задейства вътрешното осветление в кабинета, макар че прозорецът — обърнат към градината на медицинския център — осигуряваше достатъчно светлина.
Когато Трайстин приближи към вратата, изпита чувството, че отвсякъде е заобиколен от тишина. Същото беше и миналия път, когато се срещна с фаркана, но сега долавяше по-ясно чрез вградения си подобрен нервен чип пълното блокиране на всички комуникационни връзки в помещението. Как успяваха фарканите да постигнат това? И защо бе толкова важно, щом единственото им желание беше да си поприказват с него на философски теми?
Джере се разположи на креслото зад бюрото; Трайстин зае пластмасовия стол пред него.
— Вие благодарихте на доктор Кайнкара, защото искахте да я накарате да се почувства по-добре, макар че думите ви бяха форма на лъжа.
— Нима вие не използвате подобна деликатност?
— Не и ако деликатността е свързана с изричането на неистини. Аз признах, че съм крадец, но не и лъжец — в думите му трепна весела нотка.
Трайстин кимна. Никак не беше изненадан, че разговорът отново се върна на темата „кражба“. Фарканът изглеждаше упорит и това подразни Трайстин.
— Мислили ли сте напоследък за кражбите, лейтенант?
— Не и докато не ми дойде наум, че трябва да разговарям с вас. Е, това не беше наскоро. Но наистина мислих по тази тема след последния ни разговор.
— И какво беше вашето заключение?
Трайстин сви устни.
— Подозирам, че в най-широк смисъл кражбата е явление, присъщо на всички разумни видове — поне на онези от тях, които оцеляват.
— Интересно становище. Може би… Би трябвало да го обмисля на спокойствие за по-продължително време. Какво ще кажете за себе си? Вие крадец ли сте?
Трайстин не отговори. Джере го дразнеше. От една страна докторът наистина създаваше чувство за странно, извънземно създание, но от друга приличаше твърде много на човешко същество.
— Аз ви разстроих. Защо стана така?
— Вие сте чужд и непонятен за мен, ала същевременно прекалено познат.
— Вярно е. Вие не обичате да лъжете, нали?
— Не обичам — призна Трайстин.
— Знаете ли защо не харесвате лъжата?
— Всъщност не, но чувствам, че е погрешно, ако човек лъже.
— И така… вие живеете в общество, което изисква извършването на кражби, ала отказвате да признаете, че сте крадец. Живеете в общество, което поощрява лъжата, а вие самият я отбягвате. Нима да живеете в общество, където кражбата е необходимост и да отказвате признаването на този факт, не е само по себе си лъжа? Нима вие не сте лъжец?
— Опитвам се да не бъда.
— Крадец ли сте?
— Мисля, че се споразумяхме по следния въпрос: разумът по природа изисква извършването на някаква форма кражба.
— Не си спомням да сме постигнали споразумение точно по този въпрос. Вие крадец ли сте?
— Съдейки от вашите думи, не съм сигурен какво точно имате предвид под кражба — бавно изрече Трайстин.
— Нека за миг оставим тази тема настрана. Има една стара поговорка: „Силата създава доброто“.
— Не си спомням да съм я чувал. — Трайстин замълча и облиза устни. — Не беше ли: „Силата налага справедливостта“?
— Има ли разлика между доброто и справедливостта?
— Не съм убеден, че онова, което хората приемат за добро, е винаги справедливо.
— Бихте ли дали по-подробни обяснения?
— Много хора смятат, че онова, в което вярват, е добро. Бедният човек ще каже, че всички хора би трябвало да са богати. Но Голямото измиране на старата Земя показа, че всеки свят може да се развива до определени граници. Правилно е екологичната система на даден свят да не се подлага на унищожение… — Трайстин спря, като осъзна, че изпитва неудобство, говорейки за унищожаване на екологични системи — когато всъщност така нареченото преобразяване на планетите по предварително начертан план представляваше тъкмо унищожаване на даден вид екологична система и замяната ѝ с друг вид… дори според собственото му виждане това беше именно кражба.