Войната на вярата

— Ще вечеряме късно. Винаги правим така.

Елсин мълчаливо се изправи, взе двата чайника с тъмния и със светлия чай и ги занесе в кухнята.

— Виждам, че ще имаме нужда от още чай.

— Как върви работата по проектите ти? — Трайстин отпи от тъмния чай.

— Общо взето скоро ще ги осъществим. — Саля замълча и отпи от чая си. — Въздушните спори започват да оказват влияние върху горните слоеве на тропосферата — макар че човек все още не би могъл да я нарече с това име. Осигуряваме известно охлаждане чрез водни комети, макар че онова, което остане от тях, светкавично се изпарява. Това от своя страна претоварва поглъщателната способност на повърхността. Устойчивите на високи температури организми, които разпространихме по скалите, започнаха да отделят свободен кислород и да намаляват нивото на въглероден двуокис…

— Кога ще можем да живеем там?

— О, ще бъде необходим дълъг период от време, наистина дълъг. Да кажем осемстотин години, ако имаме късмет.

Нинка поклати глава.

— Е, не е чак толкова зле — продължи Саля. — На първо място Хеликония в действителност е стерилна планета. Това означава, че каквото и да предприемем, няма да доведе до непредвидени екологични проблеми. Но се появяват и проблеми от етично естество…

Трайстин кимна.

— Искаш да кажеш, старите аргументи за това дали екологично преобразена планета не би развила форми на разумен живот след време?

— Да, точно така. — Саля протегна ръка, взе си още един лимонов сладкиш, после отпусна ръка в скута си, а с другата взе чашата с чай от масата.

— Готово! — Мъжът с предимно посребрени коси постави чайниците върху украсените с дърворезба триножници. — Вечерята ще бъде готова малко по-късно. — Той отново се разположи на стола си. — Искаш да кажеш, че няма да ми възложат разработването на интегративни биосистеми за тази планета?

— Не и до края на живота ти, татко. А може би си безсмъртен и пазиш този факт в тайна от нас?

Елсин прокара пръсти през оредялата си коса.

— Я виж — това коса на безсмъртен ли е?

И Саля, и Трайстин се разсмяха.

— Къде ще отидеш, когато свърши отпуската?

— Не зная. — За миг Трайстин отпусна ръце. — Изпращат ме на лекия кораб кръстосвач „Уилис“ — трябва да се явя на орбиталната станция на Пердия след края на отпуската — не по-късно от трийсети този месец.

— Имаш на разположение три седмици — отбеляза Елсин.

— Освен това трябва да премина през общ медицински преглед на петнайсети, но за това ще ми бъде необходим едва половин ден.

— Не сте ли минали на задължителен медицински преглед след края на обучението? — намръщи се Саля.

— Записах се доброволец за изследване сред младите офицери — засмя се Трайстин. — Имаше и парична премия към заплатата.