Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Благодаря ви — отвърна с дълбока въздишка Синд и извади малкия фиш, който Алекс й бе предал, преди да напусне „Виктори“.
Инструкциите бяха съвсем прости:
ИЗЧАКАЙТЕ НА СЕГАШНАТА ОРБИТА, ДОКАТО ЗАСЕЧЕТЕ ВЪНШНА ОПАСНОСТ. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПОВТАРЯМ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ КАКВИТО И ДА БИЛО АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ИМПЕРИЯТА, НИТО ПРАВЕТЕ ОПИТИ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА ЧЕСТОТА КВЕБЕК-ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ-АЛФА. В СЛУЧАЙ ЧЕ БЪДЕТЕ НАПАДНАТИ ОТ ИМПЕРСКИ БОЙНИ ЕДИНИЦИ, ИЗТЕГЛЕТЕ СЕ НА (следваха нови координати). ТОВА ЩЕ Е ПУНКТЪТ НИ ЗА СРЕЩА. АКО НЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, ПОСЛЕДВАЩ КОНТАКТ НА РЕЗЕРВНАТА ЧЕСТОТА. ВИКТОРИ ПРЕМИНАВА ПОД НЕЗАВИСИМО КОМАНДВАНЕ И ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СМЕТНЕТЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ЗА ДАДЕНИЯ МОМЕНТ. УСПЕХ.
… и заврънкулката, която представляваше подписът на Килгър.
— Сега остава да чакаме — обади се Ото.
Синд изръмжа — звук, разкриващ борската й подготовка — и после добави със стиснати зъби.
— Ще чакаме.
Императорът стигна до земята и коленичи. Освободи въжето и откачи ръкохватките.
Край корабите на площадката имаше няколко поста, но и този път не засече никакво движение, освен охраната при „Нормандия“.
Приведен, той се отправи към патрулния катер.
Прекъснатият статичен шум бе сигнал и за още един кораб.
Ханелор ла Сиотат се пробуди, изхвърча от койката и след секунди бе на мостика на своя такткораб. Алармата на борда бе всъщност мек звън, синтезирано подобие на камбана. Ала дори той бе твърде силен за тесния кораб.
Ла Сиотат закопча предницата на летателния комбинезон и почти изхвърли вахтения офицер от креслото.
— Засега си свободен — рече му тя.
Пръстите й се плъзгаха като течаща вода по пулта.
ДВИГАТЕЛИ… ВКЛЮЧЕНИ… ВСИЧКИ СИСТЕМИ В ГОТОВНОСТ… ЕКИПАЖЪТ Е ПО МЕСТАТА СИ… ОРЪЖИЯТА ЗАРЕДЕНИ…
Такткорабът се издигна леко върху маклийновите си генератори и изхвърча през камуфлажната мрежа, която Ла Сиотат и хората й бяха разпънали предния ден.
Такткорабът бе скрит зад първата извивка на един от каньоните, водещи към просторната долина на Центъра за гости.
Корабът на Ла Сиотат излетя иззад завоя.
— Имам пряка видимост с центъра — докладва й офицерът.
— Прието. Всички екрани да показват едно и също.
— Състояние на двигателя?
— Дракхски горещ, Ханелоре.
И тя също зачака.
— Ставай, момко! Императорът ще предприема нещо!
Умът на Стен се бореше машинално с ужасния, объркан сън, а Килгър го дърпаше за ръката.
— Какво, по дяволите…
— Тихо!
Алекс му хвърли фототропичен костюм и Стен го навлече. Огледа се за обувки.
— Няма време, Стен! Мърдай!
Килгър го побутна към вратата, зад която започваше коридор, озарен от бяла светлина, и Стен хукна нататък, завладян от странното усещане, че продължава да сънува. Подът под краката му се издигаше нагоре, към рампата и върха на кратера.
— Сега накъде…
— Кълна се, че ако заговориш отново, ще те фрасна! Тъкмо сме в окото на бурята!
Пред тях имаше двукрила врата, извеждаща на балкон на външната стена на кратера. Алекс, без да забавя, удари вратата и крилата й отхвърчаха встрани. Някаква аларма — за пожар, нападение или кой знае какво — се задейства.
Вечният император приближи люка на патрулния катер. Дежурният офицер подскочи изненадано, макар че беше предупреден.
— Вдигай кораба — нареди отсечено императорът, обърна се и натисна копчето за затваряне на люка. — И изпрати каквото ти беше наредено.
— Тъй вярно, сир.
Офицерът повдигна защитния капак и включи наскоро инсталираното там устройство за управление. Машината на борда на намиращата се недалеч от тях „Нормандия“ започна да отброява секундите.
Високо над тях, в близкия космос, сигналът достигна „Дюрер“ и ескортиращите го кораби, които преминаха в бойна готовност.
Маклийновите генератори издигнаха безшумно малкия катер над площадката.
В другия й край часовоят пред „Нормандия“ внезапно се пробуди и вдигна своя уилигън. Какво ставаше, по дяволите? Защо никой не му бе казал нищо? Проклетият дежурен офицер пак бе пропуснал да го информира…