Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Точно така, апартаментът на Императора. Както беше и очаквал.
И кой се поклаща там на въжето? Може би самият Император?
Алекс се намръщи, докато премисляше възможните варианти за поведението на Императора.
Беше предположил, че срещата на Сейличи ще е само прикритие за някаква двойна игра, но досега нито един от плановете му не съвпадаше със случващото се.
По-рано, на борда на „Виктори“, след като приключи последното обсъждане със Стен, Алекс отведе Синд и Ото в своята каюта. Единственото място на кораба, за което можеше да е сигурен, че не се подслушва от никого, нито дори от Фрестън или Стен. И най-вече от Стен. Защото Килгър не се съмняваше, че Стен знае какво става около него във всеки един момент.
— Когато слезем долу — поде Килгър, — искам от вас да сте нащрек. По заповед от мен, или от Стен, или пък ако нещата излязат от контрол, ще поемете управлението от мостика и ще изпълнявате нарежданията, дето съм ги приготвил. Това означава, че можете временно да свалите от длъжност кап Фрестън, в случай че ви създава проблеми. Зная, че не е лесно да искам да го сторите, но трябва да разчитам на вас, че ще спазвате инструкциите ми. Вярвайте ми, че върша всичко това с най-добро желание за успеха на Стен и на туй проклето въстание. Ако вярвате на мен, значи вярвате и на Стен, и правите туй, що той иска.
Синд и Ото обмисляха известно време думите му. Синд първа кимна. Пък и беше очаквала, че Алекс се е подготвил за това, което се бе превърнало в най-страшния й кошмар — кошмар, който не знаеше как да спре. После Ото изпръхтя. Той също щеше да участва.
Килгър изрази задоволството си от тяхната подкрепа. После ги отпрати.
Беше си спомнил… Гленкоу… тясна, сумрачна и зловеща, безлюдна долина на Земята, чийто лорд се бе поколебал да даде клетва за вярност към краля узурпатор, оправдавайки се с настъпващите зимни бури.
Лордът не бе предполагал, че узурпаторът има помощник на име Дарл’импъл, който си търсеше човек, подходящ да бъде превърнат в пример за назидание, нито че един предателски клан на Кембъл е готов да изпълни заповедите на Уилям.
После войниците от клана Кембъл се появиха в долината и бяха посрещнати с типично планинско гостоприемство. Ала в сърцето им се таеше предателство. Същата нощ Гленкоу бе подложен на огън и меч, снегът около селцето се окървави и изпълни с трупове на жени и деца.
Гленкоу, помисли си Алекс. Точно така. Понякога, противно на очакванията на стратезите, предателството не чака подходящия момент по тъмна доба и с угаснала луна.
Ето защо бе пристигнал на Сейличи, готов да разкрие при първа възможност двойната игра на Императора. От момента на кацането на лайнера до този миг, когато видя мъжа в черно, който очевидно бе самият Вечен император, да се подава от прозореца.
Беше накарал да поставят в коридора пред апартамента на Императора механичен сензор и знаеше, че направи ли опит Императорът да мине оттам, алармата ще вдигне на крак манабийците. За миг съжали, че не бе взел със себе си снайперска пушка. Тогава би могъл да реши проблема веднъж завинаги.
Ала сега не беше време за съжаление. Алекс се покатери по въжето с бързината на гонен от пламъци паяк — пламъци, за които не се съмняваше, че след миг ще са истински.
Операторът от ВС вече спеше дълбоко, далече от своите прибори. Така и не забеляза, че досадното бръмчене изчезна в мига, когато Алекс включи своята портативна радиостанция. Статичният шум се излъчваше съвсем целенасочено.
Има най-малко два начина да се прати предупреждение. Първият, и най-разпространен, е да вдигнеш шум, когато забележиш неприятности. Вторият, тихият, е да спреш шумотевицата при първия признак за опасност.
Подобно на прочутото куче на Шерлок Холмс, което не вършело никаква работа нощем, краят на преднамерено подавания от Килгър статичен шум беше кодирана аларма, свързана с два космически кораба.
Тревожният сигнал отекна на борда на „Виктори“. Корабът премина светкавично в състояние на пълна бойна готовност.
Синд, Ото, Фрестън и Лалбахадур не спяха, нито смятаха да си позволят и кратка почивка, докато не се завърне Стен, дори ако се налагаше да се тъпчат със стимулиращи средства и да вземат ледени душове.
— Сър, всички станции са в готовност — докладва вахтеният офицер.
— Много добре — кимна Фрестън. Той се обърна към Синд. — Мистър Килгър се разпореди в случай на тревога да се поставя под ваше командване и да се подчинявам безпрекословно на вашите инструкции. Поемете управлението.