Обсадата на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547611615
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обсадата на мрака». Краткое содержание книги:
Навсякъде около себе си Виждах Възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис — полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната.
Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах — в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно.
Беше надежда.
Сега елфът можеше само да гледа отстрани, изпълнен с ужас.
Стари крале, и стара кралица
Част пета
Като единна армия — така дойдоха те, но въпреки това не бяха такава. Осем хиляди мрачни елфи и много повече човекоподобни роби — огромна и страховита сила, която нахлу в Митрил Хол като черна приливна вълна.
Да, ако става въпрос за численост и мощ, „армия“ е наистина подходяща дума и все пак тя съдържа в себе си още нещо, някакво усещане за сплотеност и единни цели. Няма съмнение, че събратята ми са може би най-добрите бойци в целите Царства — обучавани в изкуството на войната още от най-ранна възраст, те са еднакво опитни както в групови сражения, така и в единични двубои. Още по-неудържими и опасни стават, когато войната е на расова основа, когато се изправят срещу ненавистните им джуджета. При все това, въпреки че стратегията им е съвършена, въпреки че на синхрона между отделните отряди може да завиди всеки военачалник, в действителност това единство в редиците им е съвсем повърхностно.
Надали има и един елф от армията на Лолт (бил той мъж или жена), готов да даде живота си, за да спаси свой събрат. Единственото, което може да ги подтикне да се жертват, е уверението, че по този начин ще се сдобият с почетно място в отвъдното, край своята скверна богиня. Само фанатикът би се съгласил да изпита болка (колкото и незначителна да е тя), за да запази живота на друг елф и то само, ако вярва, че по този начин ще спечели нещо. Мрачните дойдоха с името на Лолт на уста, ала се биха не за нейна прослава, а за своя, за да се доберат до късче от нейното величие:
Личната облага винаги е била на първо място за Мрачните, тя е скритата сила, мотивираща всяка тяхна постъпка.
И именно по това се различаваха те от защитниците на Залите. Това бе единствената надежда, която сгряваше сърцата ни, напук на огромното числено превъзходство и страховитата слава на нашествениците.
Ако едно джудже се натъкнеше на битка, в която, другарите му са притиснати до стената, то им се притичваше на помощ, без да се поколебае и за миг; хвърляше се в боя с рядко себеотрицание, дори ако виждаше как смъртта протяга костелива десница към него. Тъкмо обратното — когато след някоя засада се случеше да заловим група Мрачни войни (най-често съгледвачи), другарите им, които имаха за цел да ги прикриват и предпазват по фланговете, никога не се намесваха, освен ако не бяха сигурни, че непременно ще победят.
Не те, а ние имахме обща цел. Не те, а ние знаехме какво е сплотеност; борехме се заради принципите си, убедени, че всяка жертва, която правим, е в името на общото добро.
В Митрил Хол има зала — не, не една, много зали! — където се отдава почит на героите и славните битки от отминали времена. Там, на почетно място, е поставен чукът на Уолфгар; там бе изложен и елфическият лък, който Кати-Бри събуди за нов живот. И макар да го използва вече не една и две години, тя все още го нарича „лъка на Анариел“, някогашната господарка на това великолепно оръжие. И ако след векове някой от рода Боен чук отново вземе Таулмарил в ръце, несъмнено ще го нарече „лъка на Кати-Бри, преминал у нея от Анариел“.
В Митрил Хол има и друго място, Залата на кралете, където, величествени и дълговечни, се извисяват статуите на всичките осем крале, управлявали джуджешката твърдина.
Мрачните нямат подобни паметници. Майка ми, злата матрона Малис, никога не е споменавала и дума за своята предшественичка — най-вероятно, защото е изиграла решаваща роля в нейната смърт. В Академията няма възпоменателни плочи с имената на повелителни и повелители от отминали времена. Всъщност, сега, когато се връщам към спомените си от онзи черен град, разбирам, че единствените паметници в Мензоберанзан, са статуите на жертвите, наказани от Баенре — вкаменените тела на нещастниците, погинали под камшика на злата Вендес и изложени на високото плато пред Тиер Брех — ужасяващо напомняне за съдбата, очакваща всички непокорни.
Това беше разликата между защитниците на Митрил Хол и нашествениците. Това беше единствената ни надежда.