Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Животът ми беше страхотен. Купих си червено ферари и хубав апартамент. Пиех шампанско всяка нощ - преди, след и по време на работа. Кайто, разбира се, имаше детегледачка, после я пратих в пансион.
Очите на Мама се насълзиха.
- Искаш да знаеш истината, нали? Не желаех Кайто да бъде около мен и да разваля удоволствието ми. Тогава страшно се забавлявах, Джордж сан. Предпочитах да не прекарвам времето си със собствената си дъщеря. В някои дни просто си мечтаех тя да изчезне... Това е истината. Държах се твърде егоистично. Няма извинение за постъпките ми. Ежедневието ми беше тежко, но много жени са преживели далеч по-трудни неща.
Мама откъсна един жълт цвят от букета и го разгледа на светлината.
- Смятах, че щастието означава да си освободен от отговорност. Можех да правя каквото ми хрумне. Изобщо не мислех за Кайто. Просто я възприемах като играчка. Когато се отегчавах от нея, се обаждах на детегледачката. Казвах на клиентите, че Кайто е по-ценна за мен от техните диаманти, но в действителност обичах диамантите повече от нея.
- Всеки родител е различен - заяви Джордж.
Мама поклати глава.
- Не. Бях ужасна майка. Ти си прав. Не бива да премълчавам истината. Време е да бъда искрена.
При тях влезе лекар, който държеше голям кафяв плик. Той спря, когато видя, че двамата разговарят, но Мама му се усмихна и посегна към плика.
- Ето какво трябваше да изчакам, Джордж сан - обясни тя. - Резултатите от теста. Според доктора са изключително важни.
- Какъв тест? - попита Джордж.
- Направиха ми скенер, който ще покаже дали лечението е било успешно. Ще разберем дали туморът е изчезнал. -Гласът й звучеше ведро въпреки сериозността на ситуацията. - Нека се срещнем в апартамента ми следващия път. Съгласен ли си?
Джордж понечи да отговори, но Мама вече бе тръгнала към вратата.
52.
Стеф
- Джулия.
Стеф бе дошла в клуба в шест и половина и бе наблюдавала как компаньонките пристигат на работа в очакване да се появи Джулия.
Но тя не й обърна никакво внимание, когато влезе.
- Радвам се да те видя - заяви Стеф. - Исках да проверя дали всичко е наред. Помислих си, че... Къде изчезна снощи?
- Косата ти изглежда по-добре - отбеляза Джулия и взе картата си от стойката на стената.
- Благодаря.
Стеф докосна току-що боядисаната си руса коса. Беше купила боята от местен супермаркет, а Люк бе превел указанията. След като стана блондинка, тя му каза, че трябва да се обади на някакъв клиент и се отби в „Синатра“, където върна целия си дълг.
В „Джейнс“ наистина плащаха чудесно - дори й бяха останали пари за наема. Но Стеф съзнаваше, че просто се е преместила от един затвор в друг. Щяха да минат седмици и дори месеци, преди да спести достатъчно, за да напусне „Ропонги“.
- Как си? - продължи тя. - Стори ми се, че те видях да припадаш.
Джулия не успя да улучи апарата, за да перфорира картата си. Ръката й трепереше.
- Няма такова нещо. Не ставай глупава.
- Поне така изглеждаше отстрани - каза Стеф. - Но очевидно си добре. Извинявай, че съм загрижена за теб. Исках да поговорим.
- За бога! - Джулия най-накрая пъхна картата в апарата. - Пак ли ще ме разпитваш за Анабел? Престани с тази параноя. Остави момичето на мира.
- Не, не е това - отвърна Стеф. Не се беше сещала за Анабел, откакто я бяха нападнали на улицата. Парите отново се превръщаха в приоритет. - Чудех се дали не си подписала специален договор. Снощи не се появи в „Холивуд“.
- Моля?
Джулия я изгледа студено.
- Момичетата ми разказаха всичко. Вярно ли е, че ако подпишеш специален договор, не трябва да ходиш в „Холивуд“ всяка вечер? Затова ли не беше там вчера?
- Нищо не разбираш, нали? - ядоса се Джулия. - Ако искаш такъв договор, ще го получиш без проблем. Просто попитай Майкъл.
- Не съм тръгнала да сменям договора си. Просто се интересувам защо не дойде в „Холивуд“ снощи.
- Договорите на момичетата са нещо лично. Нямам намерение да ги обсъждам.
- Момичета! - Майкъл застана на вратата. - Побързайте, време е за работа!
Из въздуха се разнесоха облаци руж, докато момичетата обуваха обувките си и бързаха да излязат. Но когато Стеф тръгна към изхода, Майкъл сложи ръка на рамото й.
- Не ти, млада госпожице. Трябва да поговорим.