Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Стеф се усмихна. Идеята да излезе с мъж на нейната възраст, когото не трябва да обслужва, й се стори чудесна. Нямаше търпение да напусне скъпите барове и западните ресторанти в „Ропонги“.
- Звучи страхотно. - Стеф погледна часовника си. -Но... може би след половин час.
- Защо? Да нямаш среща с клиент?
-Не.
- Хайде. Заведението е скучно. Наоколо има стотици такива барове. Да се махаме от тук.
Той й подаде ръка. Стеф се обърна към редицата компаньонки от „Джейнс“, които седяха отегчени в сепаретата. Рики и Майкъл не бяха наблизо, така че навярно не следяха какво правят момичетата тук. Сигурно смятаха, че те могат да се грижат сами за себе си.
- Добре, да тръгваме - съгласи се Стеф, хвана ръката на Люк и се засмя, когато той я задърпа към изхода.
Тя извърна глава, за да провери дали другите не са забелязали липсата й, но всички изглеждаха уморени и равнодушни. Остава само половин час, помисли си Стеф. Шефовете няма да научат.
- Намери ли приятелката си? - поинтересува се Люк, след като двамата влязоха в огромна осеметажна сграда, на чиято фасада бяха написани думите „Голямото ехо“.
- Къде сме? - попита Стеф и се втренчи в розовия декор от неонови светлини. Пред едно гише чакаха няколко млади японски двойки.
- В караоке клуб - отвърна Люк.
- О! - Стеф се усмихна. Обичаше публичните изяви. -Можеш ли да пееш?
- Не, но това не е целта. Исках да те заведа на някое типично японско място.
Стеф трябваше да признае, че „Голямото ехо“ се различаваше от заведенията, които бе виждала в „Ропонги“. Като за начало всички посетители бяха японци и изглеждаха съвсем нормално. Нямаше пияни бизнесмени, прегърнали млади момичета.
Неоновите лампи осветиха белезите върху ръката на Стеф, превръщайки ги в ярки бели светкавици. Люк веднага ги забеляза.
- Предполагам, че искаш да знаеш откъде са.
- Не - каза Люк. - По-скоро се интересувам какво става с теб. Намери ли онова момиче?
Той се приближи до касата и заяви:
- Ни, аригато.
После взе някаква бележка от жената зад гишето.
- Имаш предвид Анабел. - Стеф го последва към асансьора. - Не, много е странно. Като че ли никой не я помни.
- Тук постоянно се случват странни неща - отбеляза Люк, разгледа бележката и натисна бутона на четвъртия етаж.
- Да, предполагам.
- Предполагаш ли? В „Ропонги“ си едва от няколко седмици, а вече успяха да сложат наркотици в питието ти.
Стеф го погледна.
- Не е вярно.
- Не смяташ ли, че някой е пуснал нещо в чашата ти онази вечер в „Скуеър Майл“?
Стеф се замисли.
-Не.
Тя си спомни тримата американци. Бяха се държали доста настойчиво, но едва ли биха направили подобно нещо. Или може би грешеше?
- Това е обичайна практика в „Ропонги“. Трябва да внимаваш.
- Просто бях пияна.
- Говоря сериозно - добави Люк и поведе Стеф по тесния коридор. От двете му страни имаше поредица от идентични врати. - Тук постоянно разтварят наркотици в питиетата. Твоята съквартирантка Наталия го преживя в „Каламити Джейнс“. Това е клуб за...
- Знам го - каза Стеф. - Наистина ли се е случило на Наталия? Горкото момиче.
- Стигнахме - заяви Люк и посегна към дръжката на една от вратите.
- Къде е барът? - попита Стеф, докато Люк отваряше.
Влязоха в малка стая с канапе за двама, пластмасова маса, книга с текстове на песни и дистанционно управление. На стената бе закрепен телевизор с плосък екран, на който подскачаха думите „Голямото ехо“.
- Няма бар.
- Тогава как ще... Мислех, че ще има още хора. Значи просто ще пеем сами? Аз и ти?
- Ще ни донесат напитките тук. - Люк подаде ламинираното меню на Стеф и тя седна на канапето. - Между другото, липсваш на Дженифър. Ще имаш проблеми с Мама, ако не се върнеш скоро.
- Да, аз... - Стеф разгледа менюто. - Може ли да си поръчам чай? Вече изпих достатъчно алкохол. Поздрави Дженифър от мен.
- Защо не я поздравиш лично? - попита Люк, взе телефонната слушалка от стената и продиктува поръчката. -Ще дойдеш утре, нали?
- Ами как да ти кажа - отвърна Стеф. - Не съм много сигурна.
Люк взе книгата с текстовете и я прелисти.
- Не че пропускаш нещо. Мама сан е в лошо настроение. Разтревожена е за клиентите и компаньонките. Затънала е в заеми. Знаеше ли, че е болна? Понякога наистина се държи ужасно, но в момента се нуждае от нас. Трябва да помогнем на нея и на клуба в тези трудни времена.
За успокоение на Стеф някой почука на вратата. При тях влезе сервитьорка и сложи напитките на масата - бира „Кирии“ и китайски чай с ледени кубчета, които имаха съвършена квадратна форма.