Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
С разтуптяно сърце Стив протегна другата си ръка към девойката и й предложи сливата.
— Запазих една за теб.
Тя не каза нищо. Само влезе достатъчно навътре, та завесата да се затвори.
— Хайде, изяж я — продължи Стив, като се опитваше да скрие лекото треперене на гласа си. — Наистина са много сладки.
Тя просто го гледаше спокойно. Сега, от съвсем близко, Стив видя, че тя не е само красива. Ясните й леденосини очи имаха изненадваща дълбочина и излъчваха не само обезсилваща интелигентност, но и намек за опасност — някаква скрита заплаха, която човек чувства, когато гледа заредена три барабанна пушка.
И кожата й сега беше…
„Не го вярвам“ — помисли Стив.
Гледаха се един друг, както му се стори, безкрайно, а всъщност само две или три секунди; после тя взе сливата от ръката на Стив, отхапа половината, извади костилката с белите си равни зъби и върна другата половина на Стив.
„Печеля“ — помисли Стив.
— Благодаря. Слушай… твоя…
В този момент кошницата, в която беше скрил нещата, падна и се разсипа на рогозката до мютката. Тя не каза нищо. Той знаеше, че тя знае, че тези неща не трябва да са в тази кошница. И тя знаеше, че той знае, че тя знае. Не му оставаше нищо, освен да изяде своята половина от сливата и да чака следващия й ход.
Мютското момиче бавно вдигна пакета с храна и очистителя на вода, после съвсем неочаквано ги остави до Стив. Сложи пръст на устните си, направи му знак да остане на мястото си, взе две навити рогозки и се мушна навън през завесата. Стив взе двата пакета и ги пъхна в джобовете на панталоните си.
След петнадесет секунди девойката се върна, като се постара да не разгръща завесата много широко. Зарови бързо в купа неща в дъното на колибата, които Стив не бе имал време да претърси, измъкна един пластмасов филм и го сложи върху гърдите на Стив.
Стив го вдигна внимателно. Не можеше да повярва на късмета си. Навигационната карта на Фазети! Неговият билет за връщане у дома! Развълнуван, той отвори уста да извика, но преди да може да произнесе някакъв звук, мютското момиче сложи ръка върху устните му, после се наведе над него и взе една правоъгълна кошница от мястото й до кожената стена на колибата.
Стив хвана китката й и махна ръката й от устата си.
— Как се казваш? — прошепна той. — Кажи ми. Трябва да зная!
Мютското момиче го погледна с намек на усмивка. Невъзможно бе да се каже какво мисли.
— Аз съм Клиъруотър, първородната на Тъндър-Бърд[27] от Сън-Данс[28] — прошепна тя.
Стив потупа джоба с пакета храна и вдигна картата.
— Това са големи подаръци. Няма да забравя.
— Тези неща не са от мен. Те дойдоха от ръцете на Талисмана. — В гласа й се чу настойчивост. — Трябва да се махнеш!
— Да, но как? — продума Стив.
Клиъруотър посочи завесата на вратата, докосна леко с пръст задната страна на колибата, после събра ръцете си да изобрази крила на птица, която лети.
— Когато ме чуеш да пея.
Стив кимна и прибра картата в друг джоб, а Клиъруотър излезе от колибата с правоъгълната кошница. Той я бе отворил при бързото претърсване. Вътре имаше шест гърнета с гъсто цветно мазило: едното беше черно, другите различни нюанси на кафяво. Той не беше разбрал за какво служат — досега.
Застана на колене, отиде до вратата и погледна. Кадилак седеше с гръб към колибата. Коленичила зад него, Клиъруотър рисуваше с малка пръчица черна линия върху лопатката му. Стив гледаше неспособен да възприеме видяното. Кожата на Кадилак сега беше медно-бронзова; на Клиъруотър кадифено-маслено-кафява — един-два нюанса по-тъмна от кожата на сестра му. Произволната шарка, резултат от дефектни мутантни гени, която беше неизличим белег на Плейнфолк и на техните южни братя, при Кадилак и Клиъруотър беше само камуфлаж, който им позволяваше да се смесят с останалата част от племето. Физически Кадилак сега беше неотличим от трекер. А умствено… той беше интелигентен и паметта му беше превъзходна, макар също като Мистър Сноу да не можеше да чете и да пише. Стив не беше имал възможност да провери паметта на Клиъруотър, но тя беше демонстрирала ясна способност да мисли бързо и вероятно беше също толкова интелигентна. Беше невероятно. Те бяха… те бяха точно като… истински хора.