Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Горе грееше слънце и той просна дрехите си да се сушат и седна на жълто-розовата трева. Теренът се издигаше в скалисти вълнообразни тераси, богато застлани с треви, папрати и мъх, опиращи в широк рид с високи червени дървета. Там някъде бе изворът на потока, който се хвърляше през гладкия ръб на скалата. Успокоен от тихото му ромолене и топлата земя под гърба си, Стив заспа.
Когато се събуди, слънцето вече бе ниско над планината и лъчите му превръщаха краищата на събиращите се облаци в разтопено злато. Мютите имаха странната представа, че слънцето минава през врата на небето, затваря я и оставя света в тъмнина, докато не влезе отново през подобна врата на източния хоризонт. Почувствал неочаквано хлад, Стив обу долните си гащета, пресегна се за тениската и спря с протегната ръка. Осем малки яйцевидни плода с черна кожа — Стив вече знаеше, че са диви сливи — бяха сложени върху един червен лист, оставен от някого върху тениската му.
Стив бързо огледа хълма, после отиде до края на склона. Нищо. Никаква следа от движение. Никакви стъпки в прахта. Никой. Той се върна, остави листа с подаръка от сливи настрана и продължи да се облича. Дрехите му бяха все още влажни, но скоро щяха да изсъхнат от топлината на тялото му. Той завърза връзките на бойните си обувки, завърза и калъфа на ножа, даден му от Кадилак, на десния си прасец, взе сливите и — под действието на някакъв неочакван импулс — лапна първата и тръгна предпазливо покрай потока.
Замисли се за самоличността и мотива на дарителя. Почувства се сигурен, че знае кой е, но защо тя не го беше събудила? Беше ли този дар продиктуван от обикновена грижа за осигуряване на храна на един изтощен бегач, или беше нещо повече — знак за нейното присъствие? Послание, казващо: „Аз съм тук. Аз се интересувам от теб. Продължи да ме търсиш.“ Беше ли това потвърждение, че и тя е обзета от същото страстно любопитство? Или той беше прочел съвсем неправилно беглите погледи, които си бяха разменили? Беше ли всичко това само негово въображение или, още по-лошо, някаква уловка? На лицето на Стив се появи иронична усмивка. Със своя късмет може би ще открие Найт-Фивър да се крие зад първото дърво. Или Мотор-Хед.
Сви устни. Ако онзи подъл мют го беше намерил изтощен и заспал, нямаше да му остави за подарък осем диви сливи; щеше да остави върху гърдите му осем камъка. Не, това нямаше нищо общо с него; но мисълта за Мотор-Хед му напомни, че трябва да е предпазлив. Макар Кадилак да му беше казал, че може да ходи, където пожелае, можеше да се окаже не много здравословно, ако го хванеха да броди из район, който племето счита за намиращ се извън границите на територията му. Но, от друга страна, без да му е казано, откъде би могъл да знае докъде може да отива? Реши, че моментното му опасение е предизвикано главно от чувство за вина, отхвърли го и продължи напред. По някакъв своенравен начин опасността на ситуацията внесе аромата на странните, но в никакъв случай нежелани емоции, които го преследваха, откакто за първи път беше видял лицето на девойката на светлината от огъня.
Като си проправяше бавно път през плетеницата от папрат покрай потока, Стив изкатери серията прагове към първата линия дървета. На всеки двадесет и пет стъпки приклякаше и оглеждаше внимателно напред, встрани и назад. Задържаше дъх и слушаше напрегнато, надявайки се да улови звук на някаква човешка дейност. Само пронизителният крясък на някоя птица нарушаваше постоянния ромон на потока, който течеше между кафявите, покрити с лишеи скали.
Сто метра навътре в гората боровете се вплитаха един в друг — истинска стена от преплетени клони, която започваше от височината на коленете. Изтръгнати от почвата от течащата при топене на снеговете вода корени бяха паднали напреко на потока под странни ъгли и блокираха пътя на Стив покрай брега. Да продължи напред означаваше да си проправя път през клоните с рязане и чупене, което правеше по-нататъшното му тихо придвижване невъзможно. Единствената алтернатива беше да пълзи под тях или да намери друг път. Тъй като не беше сигурен в каква ситуация се намира, Стив не искаше да рискува да бъде хванат в плетеница от клони и с нос, зарит в калта. Вече беше готов да се откаже и да се върне, когато съгледа напред една начупена жълта линия. Кадилак му беше разказал за годишните сезони — Нова земя, Средна земя, Събиране, Жълтеене и Бяла смърт. Беше много рано, за да жълтеят листата и да започнат да падат от дърветата. Стив неочаквано разбра, че това е мъртъв листак, отсечен и подреден като параван; необичайното му шесто чувство му подсказа, че онова, което търси, е зад него.