Аферата „Зелда“

— Мъри не искаше да те безпокои, като се сбогува — каза Филип. — Наистина е изключително съобразителен.

— Много — каза Изобел сухо. — Мислех, че отдавна си е отишъл, след като си получи чека.

— Накара Мели да го депозира на път за вкъщи — каза Филип. — И поръча всички материали от първа необходимост по мобилния си телефон, докато беше тук. Беше много полезно. Прегледахме техническите подробности заедно.

Изобел кимна. Отвори бюфета и донесе чаени чаши и чинийки. Филип моментално се отмести от работния плот, оставяйки Изобел да се заеме с работата по приготвянето на чая.

— Шоколадови бисквити? — попита тя.

— Само една — каза той. — Мъри настоява да сваля килограми, преди басейнът да бъде завършен. Казва, че ще бъда истински Адонис край басейна — изкиска се.

Изобел се усмихна, подреждайки шоколадови бисквити върху една чиния, а после занесе две чаши чай до кухненската маса.

— Съжалявам, че не можахме да поръчаме всичко, което замисляхме — каза тя.

Филип й се усмихна мило.

— Беше въздушна кула. Не можеш да си представиш колко са прекрасни брошурите. Виждаш едно нещо, а после виждаш друго и си помисляш — о, ще взема това, и това, а също и това — и накрая излиза четвърт милион или нещо подобно.

— Пак е много скъпо — напомни му Изобел. Осъзна, че искаше отклик от Филип. За първи път в съвместния им живот искаше да чуе някаква благодарност, някакво признание, че, по същество, тя му правеше зашеметяващо скъп подарък.

Той поклати глава.

— Нищо не е в сравнение с някои от басейните, които Мъри е правил.

— В такъв случай Мъри сигурно се движи в много заможни среди — каза Изобел язвително. — Изненадана съм, че отделя толкова време на нашия скромен малък модел.

— Той е истински ентусиаст — обясни Филип. — Когато се обвърже с някой проект, за него няма значение на каква стойност е. Просто трябва да го доведе докрай, и трябва да се погрижи да бъде изпълнен възможно най-добре. Той е перфекционист. Много ми напомня за самия мен, когато бях по-млад. Притежавах същия хъс. Онзи ден той каза нещо: още със събуждането си сутринта, преди да дойде време за ставане, лежи в леглото си и мислено планира плувни басейни. Помислих си — да, наистина мога да си се представя да правя това, преди десет години живеех за работата си. Помниш ли?

— Колко време каза, че ще отнеме? — попита Изобел.

— Четири до пет седмици, ако всичко мине гладко — Филип се усмихна. — Но освен това каза, че нищо никога не минава гладко. Голям реалист е този Мъри.