Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Тримата от Съвета изглеждаха стреснати и смутени. Думония се наведе към агента.
— Синко, отърви ги от този срам. Току-що им удариха оглушителен шамар.
Той кимна и се намеси.
— Алтаварите имат ли насрещно предложение, което би позволило да избегнем войната?
Съществото заговори без колебание.
— Виждаме само една възможност да гарантираме безопасността си. Конфедерацията ще ни отстъпи контрола над своите космически апарати, които са в състояние да пътуват между звездните системи, и няма да произвежда други. Всички транспортни и комуникационни връзки между заселените от хора планети ще бъдат управлявани от нас, ще ни бъдат предадени и оръжията, които биха могли да ни навредят. Тези условия ще важат за период от триста и петдесет години. От своя страна ние гарантираме, че ще поддържаме съществуващите пътнически и товарни линии, като ще добавим и нови, ако те са нужни за благоденствието на хората. Няма да се намесваме по никакъв начин във вътрешното политическо устройство на Конфедерацията. Но през посочения период няма да бъде разрешено завладяването на звездни системи, нито разработването на нови видове оръжие.
Съветниците зяпнаха, а Владетелите се подсмихваха многозначително.
— Вие… искате — възмути се Луге — цялото човечество да се остави на милостта на цивилизация и култура, за която не знаем абсолютно нищо! Как да вярваме само на обещания?! Едва ли говорите сериозно!
— Току-що предложихте да зарежете петдесетината милиона жители на Диаманта в ръцете на същата тази цивилизация! — изръмжа Ипсир. — Което е добро за нас, трябва да върши работа и за вас!
Мора не трепна от намесата му, а тримата от Съвета се престориха, че не са го чули.
— В момента водим преговори — напомни сурово временният Владетел на Харон. — Нека спазваме приличието. Управителю Сууг, ще добавите ли нещо?
— Искам да попитам сенатора и съветниците му могат ли да измислят друг приемлив начин да гарантираме безопасността си?
— Даваме ви дума, че… — започна Луге, но алтаварът го прекъсна.
— Всички ваши обещания са празни приказки! Вие също го знаете. Още докато се подготвяхме за преговорите, пратихте огромен боен флот към Диаманта. А в самото навечерие на срещата изстреляхте четири от най-съвършените си разузнавателни сонди срещу нас. Сенаторе, известно ни е колко можем да вярваме на дадената от вас дума.
Разтревожените съветници си зашепнаха трескаво. Накрая Луге като че успокои колегите си и отново се обърна към камерата.
— Съгласни ли сте с искането ни за отлагане на преговорите, докато обсъдим друго предложение?
Мора огледа залата.
— Има ли възражения? Колко време ви е необходимо, сенаторе?
— Един… не, извинете, два часа!
— Някой да е против?
— Нека си приказват на воля! — сопна се Лару. — Сигурно ще е страшно забавно.
— Добре, така да бъде. Прекъсвам конференцията до дванадесет часа и тридесет минути по автономното време на стражевия кораб.
Двата екрана угаснаха, всички в залата видимо се отпуснаха. Лару и Ипсир изглеждаха особено доволни. Кобе се държеше невъзмутимо като Мора, който погледна двамата мъже, седнали срещу него.
— Е, все още ли мислите, че можем да се разберем?
— Съмнявам се — промърмори агентът. — Не и преди да си пуснем кръв. Ти какво ще кажеш, Мора? Алтаварите ще проумеят ли правилата в една демонстрация на сила и неуязвимост, или просто ще ударят с всичко, което имат?