Ничия земя [bg]

— Защо не напусна програмата? — попита Нокс.

— Да не би да смятате, че съм имал подобна възможност? Аз бях затворник.

— Но в крайна сметка си избягал — каза Пулър.

Роджърс кимна.

— Планирах го в продължение на месеци. Изобщо не се усетиха. Разбирате ли, създадоха ме прекалено добър. Подцениха способността ми да лъжа, да хитрувам. Те ми предоставиха определени способности, които използвах срещу тях.

— В такъв случай са експериментирали и със съзнанието ти — каза Нокс.

— Експериментираха с всичко. Знаете колко съм силен. Но то е нищо в сравнение с онова, което направиха тук — отвърна Роджърс и почука с пръст по главата си.

— Как така?

Вместо отговор Роджърс взе една отвертка, оставена в тенекиена кутия на лавицата, опря върха й в дланта си и натисна. Върхът на отвертката потъна в ръката му, шурна кръв. Той не реагира по никакъв начин.

Пулър не откъсваше поглед от него.

— Лишили са те от възможността да усещаш болка.

— Лишиха ме от всичко, което ме правеше човек.

— Превърнали са те… — започна бавно Пулър. — Превърнали са те в съвършената машина за убиване.

— Но са забравили, че твоя мишена могат да бъдат не само враговете на страната ни — добави Нокс, останала без дъх.

— В мои врагове се превръщаха всички, които се изправеха срещу мен — обясни мрачно Роджърс. — Това беше нещо, което не можех да контролирам.

— Джош Куентин работи за Аталанта Груп, новата компания на Джерико. Тя се разпорежда в Блок Кю.

— Онази вечер проникнах в Блок Кю. Покатерих се по стената и стигнах чак до покрива.

— Как успя, по дяволите?

— Просто съм много силен. Освен това имам изкуствена кожа на дланите и пръстите, както и на стъпалата, а това гарантира по-голямо сцепление при катерене.

— Защо никой не знае за всичко това? — попита Нокс.

— Заради смъртта на четири, или по-скоро пет, жени — обясни Пулър. — Потулили са всичко.

В следващия миг остра болка прониза Роджърс, който се наведе и повърна. Изправи глава и заби нокти в гърдите си.

— Пол, какво има? — извика Пулър. — Можеш ли да ни кажеш нещо повече? Опитваме се да ти помогнем.

Роджърс разкъса дрехите си и захвърли остатъците им, докато накрая остана само по боксерки. Пулър и Нокс зяпнаха смаяно ужасните белези, покрили тялото му.

— Боже мой! — възкликна Нокс.

Роджърс се гърчеше в агония. Впи ръце в главата си и откъсна парче от скалпа си. По лицето му потече кръв.

— Те ли ти причиниха това? — попита Пулър, вперил поглед в белезите.

Роджърс изпъшка, прескочи ги и отвори рязко задните врати на микробуса. Грабна първо Нокс и я изхвърли навън. После направи същото с Пулър. Двамата се претърколиха, все така вързани, а когато спряха на място, простенаха от болка. Пулър успя да се изправи и да погледне назад. Роджърс вече бе запалил двигателя.

В следващия миг натисна рязко педала на газта, потегли и се скри зад ъгъла.