Ничия земя [bg]

Цялата кола вече бе потопена и водата нахлуваше през всички възможни отвори. Пулър действаше в почти непрогледен мрак. Имаше чувството, че пилотира самолет в гъста мъгла без никакви прибори. Пресегна се, опипа тавана над предното стъкло, намери ключа за лампата и го натисна. Като по чудо грейна светлина. Пулър продължи да реже колана, а междувременно обмисляше следващите си действия.

Добре знаеше, че тук не е дълбоко, девет-десет метра най-много. Но и това бе достатъчно, за да се удавят, ако не успееха да се измъкнат от колата.

Материята на колана най-сетне подаде и той освободи изпадналата в безсъзнание Нокс. Водата в купето вече стигаше до кръста му. Пулър хвана здраво Нокс, която увисна в ръцете му. Той се завъртя, като придържаше главата й над водата, и изрита силно вратата. Налягането на водата отвън отслабваше силата на ритниците му.

Пулър повдигна Нокс с една ръка, опря главата й в тавана и хвана дръжката на вратата със свободната си ръка. Натисна и усети как тя поддава леко. Не се съмняваше, че ако може да натисне с цяло тяло, ще успее да я отвори. Единственият проблем бе, че за да направи това, трябваше да пусне Нокс. И тогава водата, която вече стигаше до гърдите му, щеше да я залее цялата. Пулър започна да изпада в паника въпреки всичко, на което го бяха учили в армията.

Извъртя Нокс върху себе си, с лице, обърнато към тавана, след което се плъзна към вратата и натисна отново. Усети я, че поддава, но водното налягане вече бе прекалено голямо.

По дяволите!

Няколко секунди по-късно водата вътре стигна до врата му и продължи да се покачва. Пулър усети как колата се удря в дъното и се изравнява хоризонтално.

Намираха се на дълбочина от десетина метра. Можеха да изплуват на повърхността, но преди това трябваше да се измъкнат от проклетия капан.

— Нокс! Нокс! Събуди се! — извика Пулър, хвана я с две ръце, разтърси я здраво, след което я зашлеви през лицето.

Чу я да кашля и да се дави, тъй като бе нагълтала вода.

— Какво… какво? — попита замаяно Нокс.

Пулър изви гръб назад, за да повдигне устата си над водата. После извади пистолета, макар да знаеше, че идеята не е добра. Трябваше да го направи по-рано. Това бе грешка. Вероятно фатална.

За разлика от филмите в реалния живот пистолетите не можеха да стрелят под вода. Но тъй като нямаше какво да губи, той се прицели в прозореца и натисна спусъка. Не се случи абсолютно нищо.

Водата вече стигаше до очите му. Колкото и да се извиваше назад, вече не успяваше да държи устата си на повърхността. Започна да плюе и да се дави с мръсната зловонна вода в пролива.

Зарита с големите си обувки стъклото, но не можеше да набере достатъчно инерция, за да го счупи. Опря гръб във волана, без да изпуска Нокс, залепи крака на вратата и започна да натиска бавно и методично. Използва и последната частица от внушителната си физическа сила. Усети, че вратата се отваря, но едва-едва.

Това ли е краят?

Пулър почувства как тялото на Нокс помръдва във водата над него и се отпуска на седалката.