Ничия земя [bg]

— Значи познаваш Клеър Джерико? — попита Пулър.

Роджърс кимна, без да промълви нито дума.

— Отдавна ли?

Роджърс го погледна.

— Мисля, че тя се опита да те убие — каза Пулър. — Съвсем наскоро. В „Камуфлаж“.

Роджърс продължаваше да се взира в него.

— Не виждам причина за онази атака, освен ако някой не им е платил. Единственият човек, когото имаше смисъл да убият, беше ти.

Роджърс го изгледа подозрително.

— Какво те интересува това?

— Знаем за четирите жени, които са били убити — обади се Нокс. — Телата им са били погребани наблизо.

— Пет — поправи я Роджърс. — Жените бяха пет, а не четири.

Пулър се напрегна, а Нокс го изгледа притеснено.

— Пет? — попита тя. — Но нали полицията е открила само четири тела?

— Те я взеха. Те взеха петата жена.

— Къде се случи това? — попита Пулър.

— Във Форт Монро.

— Кой я е взел? — попита Нокс.

— Те! Те я взеха!

— Ти ли уби тези жени? — продължи Нокс.

Роджърс не отговори. Не помръдваше от мястото си, дишаше равномерно с наведена глава и събрани пред себе си длани.

— Знаеш ли дали името й е било Джаки Пулър? — попита Нокс. — На петата жертва?

Роджърс я погледна изпод притворените си клепачи.

— Не, не беше.

— Коя е била тогава? — попита Пулър. — Коя е била петата жертва?

— Одри Мур.

— Защо я уби?

— Кой казва, че аз съм я убил? — отвърна рязко Роджърс.

— Ако допуснем, че си бил ти… тя случайна жертва ли беше?

Роджърс отново потри онова място на главата си. Пулър облиза устни и продължи:

— Знаеш ли какво се е случило с Джаки Пулър?

— Имате една и съща фамилия. Каква ти е?

— Майка.

— Никоя от жените не беше майка.

— В портфейла си нося нейна снимка от досието по случая. Можеш ли да я погледнеш и да ми кажеш дали си я виждал?

— Защо мислиш, че ми пука?

— Ще го направиш ли? Моля те!

Роджърс го изгледа, след което извади мокрия портфейл от якето му и погледна снимката.

— Спомняш ли си я? — попита Пулър.

Роджърс върна снимката в портфейла и го пъхна обратно в якето.

— Никога не съм я виждал. А непременно щях да я запомня.

Пулър въздъхна с облекчение.

— Значи другите жени са работили с теб.

Роджърс отново не каза нищо.

— Минали са трийсет години — продължи Пулър. — Защо се върна?

— Имам недовършена работа.

— Клеър Джерико?

— Недовършена работа.

— Ние не работим за нея. Нещо повече, работим против нея.

— Но разследвате убийствата на тези жени.

— Ти ли ги уби? — попита Пулър.

Роджърс се изправи.

— Трябва да реша какво да правя с вас двамата. Работата е там, че каквото и решение да взема, няма да ви хареса.

— Спаси ни, за да ни убиеш? — каза Нокс. — В това няма логика!

— Защо очакваш да има логика? — отвърна Роджърс, помълча и добави: — Джерико наистина ли беше в Блок Кю тази вечер?