Офицер и пешка [bg]

— В Сейнт Огъстин ни беше казал, че си чел всичките книги на Рей. Ти си го открил. Ти си го вербувал. Ти си го насърчавал. И той изобщо не се е досещал, че го използваш?

— Идея нямаше. Беше много лесен за манипулиране. Изпълнен с омраза. Както и с нужда да се чувства значим. Просто му липсваше възможност, каквато аз му осигурих. Прочетох книгите му с усмивка. Почти всяка дума в тях беше лъжа. До смъртта си той вършеше точно това, което искахме от него.

Виждах, че Колийн още се опитва да се освободи, като внимава да не движи раменете си.

— Защо просто не го убихте впоследствие, както Руби уби Осуалд?

— Щях да го направя, ако беше стигнал до Африка. Но Хувър не просто искаше да убие Кинг, той държеше да си припише и заслугите за залавянето на убиеца. Лично ми го каза при онази среща в дома му. В такъв случай никой нямало да може да го обвини в лошо отношение към Кинг. Но заловеният трябвало да бъде във вид на труп. За чест на Джак Руби трябва да кажем, че той така и не даде обяснения защо е убил Осуалд, а и скоро след това умря в затвора. За разлика от него Рей живя още дълго, като през цялото време не си затвори устата. За наш късмет, беше патологичен лъжец.

Аз продължавах да му подавам реплики, за да печеля време за Колийн, но ме тревожеше фактът, че все повече се приближаваме към забранените теми. Фостър ме молеше с поглед да не повдигам никакви въпроси за него. Но за мен бе по-важно какво смяташе да направи Валдес. Той едва ли ни бе довел тук, за да си говорим.

Дулото на пистолета в ръката му се премести върху Фостър.

— Дай ми тия пликове.

Студена тръпка премина по гръбнака ми. Пристъпих към Фостър и ги взех.

— Отвори ги.

Разкъсах залепените капачета на пликовете и извадих хартията отвътре. Съдържаха само празни листове.

Той се изсмя.

— Знаех си. Допусках, че няма да носиш такава информация със себе си. Казах го и на Оливър, но той не ми повярва. Значи папките ми са още у теб.

— На сигурно място.

В онази пощенска кутия под наем в магазина за канцеларски консумативи в Гейнсвил, предплатена за шест месеца напред, където никой никога нямаше да ги открие.

— Как възнамеряваше да се споразумееш с Оливър? — попита той.

— Никак.

— Смел си, признавам ти го. Видях как отмъкна оня хидроплан на Драй Тортугас, как ме преметна само тогава! Не ти липсва дързост.

Той ми обърна гръб и отиде при Колийн и Фостър, които седяха един до друг на мокрия цимент. Забелязах, че Колийн престана да се движи и замръзна на място. Валдес коленичи пред Фостър, без да се притеснява, че е с гръб към мен, сякаш ме предизвикваше да предприема нещо. Макар и новобранец, аз не налапах въдицата, изчаквайки по-добра възможност.

Той се пресегна и дръпна тиксото от устата на Фостър.

— Отдавна се каня да те питам нещо. Лично дъщеря ти ме помоли. Какво направи, за да си заслужиш този Двоен орел?

Фостър не отговори. Но погледът на Колийн казваше всичко. Тя също държеше да знае.