Офицер и пешка [bg]

— Защо не застреля мен вместо Нейт?

— Оливър нямаше да се зарадва особено. Той държеше на тези папки. А пък на мен ми трябваше помощта му, за да напусна страната. — Валдес помълча, после добави: — Но нещата се промениха, нали? Това вече не е възможно, а и монетата ми е още у теб.

— Къде са Колийн и баща й?

— Моят човек е открил Фостър да те чака тук. Сега и двамата са мои.

— Аз ще те очистя.

Той се позасмя и премести ръката си от облегалката на пейката върху раменете ми.

— Амиго, ако не се върна точно след десет минути, и бащата, и дъщерята ще получат по един куршум в черепа.

В далечината се чуваха сирени. Местната полиция се събираше на местопрестъплението на едно двойно убийство в Дисни Уърлд. Това означаваше достатъчно подкрепления, за да неутрализирам този мъж. Но не и през следващите десет минути.

Прецених нивото на заплаха в думите му и заключих, че е високо. Убивайки Нейт, той ми бе демонстрирал, че е готов на всичко. Броят на хората, способни да потвърдят истинността на записа, който все още притежавах, намаляваше непрекъснато. Лейл беше изчезнал. Оливър и Джансън бяха мъртви. Оставаха двама: Фостър и човекът до мен. Подбудителят на убийството и човекът, който го бе организирал.

— Девет минути — каза той.

Аз не реагирах. Пистолетът, който ме подпираше отзад на кръста, ми даваше кураж.

— Преди няколко години — каза тихо той — в Хавана ми бяха наредили да ликвидирам един човек. Кастро също обича да убива хора. Платиха ми щедро, като изискването бе убийството да бъде извършено публично, пред очите на всички, при това без да оставям следи. И така, един ден аз го проследих до едно улично пазарче. Той се помота около сергиите, заговори няколко продавачи, купи си плодове и зеленчуци. След като приключи, сви в един тесен пасаж, свързващ две оживени търговски улици. Аз го причаках в един вход. Докато минаваше покрай мен с торбите в ръце, му прерязах гърлото. Едно замахване с ножа. Бързо, дълбоко, безшумно. Той се удави в собствената си кръв там, върху паважа.