Ръката на пророка [bg]

Касиди наблюдаваше едрия руснак, който спусна тежките кадифени завеси и продължи да се разхожда из библиотеката, като поглаждаше автомата си АКС-74У.

Седнал на един от кожените фотьойли при отсрещната стена, Ханвърс зареждаше пълнителя на пистолета си.

— Къде е Деджагър? — попита милиардерът.

Борис погледна бившия полицай, после отново се обърна към Касиди и отвърна, без да го поглежда в очите:

— Скоро дойде, господине.

Ханвърс кимна.

— Да, господин Касиди. Полковникът ще се присъедини към нас след малко.

Милиардерът скочи от стола и запрати две трети пълната си чаша уиски в камината. Стъклото се пръсна сред кълбо от пламъци. Той се завъртя кръгом и насочи показалец към огромния руски наемник.

— Искам обяснение. Хомяков! Веднага ми кажи какво става, по дяволите!

После се обърна към Ханвърс и изрита отоманката от пътя си.

— И двамата работите за мене, копелета нещастни! И ти, и Деджагър — всичките работите за мене!

Лейтенантът закима още по-енергично и вдървено се поизправи във фотьойла. Руснакът се изпъна и застана мирно, сякаш му четеше конско самият Сталин.

— Е? — като местеше поглед от единия към другия, попита Касиди. — Какво става, по дяволите?

— На територията на замъка е проникнало чуждо лице — призна Ханвърс. — Може и да са повече.

— Майтапиш ли се с мене, мамка му? — Погледът на милиардера се насочи към пророческата книга на масата. — Боже Господи! — Той се приближи до старинното писалище. — Все едно че с охраната ми се занимават някакви шибани комедианти! — Изтегли едно от чекмеджетата, извади стоманения си револвер с ръкохватка от слонова кост и бавно го измъкна от ръчно изработения кожен кобур.