Изпепеляване [bg]

— Това не означава нищо.

— Ти винаги ли отпечатваш данните върху пликовете с депозит и винаги ли носиш ръкавици, когато ги пускаш в банката? — контрира Тери. — Свидетелят, който твърди, че те е виждал заедно с Франк, е напуснал Щатите и се е преместил да живее в Италия още на следващия ден, след като е информирал Руел за срещата.

— Много удобно. Петдесет хиляди долара са джобни пари за Белафини, а той и друг път е изпращал свои служители в Италия, за да ги скрие. Белафини си играе с Руел.

Между веждите на Тери се появи една отвесна черта.

— Защо?

— Не знам. Той има средства, но това започна още преди пожара в „Маскърс“, нали? Така че няма мотив. — Той седна на стола на баща си, облегна глава назад и затвори очи.

— И така, какво ще правим?

— Нищо няма да правим. Трябва да се концентрирам върху това да защитя този идиот Саймън и родителите ми. — Той я погледна. — Трябва да се оттеглиш от случая.

— Руел няма да ме пусне.

Корт изпита леко дивашкото удовлетворение да знае, че дори той да затънеше, би могъл да предпази поне нея.

— Руел няма да има думата, Жарден ми обеща това.

— Значи си поискал услуга от кмета?

— Той ми дължи няколко. Това е единственият начин да се измъкнем, преди да унищожиш кариерата си, заедно с моята собствена. — Той вдигна телефона. — Пелерин ще ми помогне, той не обича Руел.

Тери издърпа слушалката от ръката му и я затръшна.

— Не.

— Не мога да направя нищо друго за теб. — Той посегна отново към телефона.

Тери сложи ръка върху слушалката.

— Не ме интересува. Няма да се оттегля от случая. Доказателствата на Руел срещу теб ще отпаднат. Просто ми трябва малко време.

Безусловната й вяра в него го сграбчи за гърлото.

— Няма да допусна да те завлека на дъното заедно с мен.

Тя размаха ръка пред лицето си.

— Ехо, това е мое решение, а не твое. Освен това, ти си пожарникар. Аз съм ченге. Остави криминалното разследване на мен.

— Ако разсъждаваше като ченге, щеше да докладваш на Руел за дочутия разговор между мен и Белафини. — Той щеше да каже повече, но видя майка си да отваря врата. — Тери…

— Млъкни! — Тя сложи ръце на ханша си. — Ти май не схващаш, нали? Не ми пука за глупавите доказателства на Руел срещу теб. Не ме интересува какво говорят Саймън или Патриша Браун по телевизията. — Тя размаха ръка. — Дори да бях влязла тук и да те бях видяла да взимаш пачка стотачки от Франк Белафини, пак нямаше да повярвам, че си корумпиран.

Дотук с неведението на майка му.

— Защо?

Тя изфуча ядосано.

— Защото вярвам в теб, нищо че си инатлив, твърдоглав идиот! Наистина му вярваше. Виждаше се в блясъка на очите й, звънтеше в трепета на гласа й. Изведнъж Корт се изпълни с неподозирана сила.