![Дарвиния [Darwinia - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/9/darviniya-darwinia-bg-download.jpg)
Дарвиния [Darwinia - bg]
- Автор: Уилсон Роберт Чарльз
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-056-9
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дарвиния [Darwinia - bg]». Краткое содержание книги:
Те продължаваха да губят плът, докато притичваха, накуцвайки, между камъните.
„Богът, който ме язди като кон през всичките тези години“ — помисли си Гилфорд.
„Какво пък, ние сме едно и също.“
„И не сме.“
Спомени бликаха като нагорещена пара от Града на демоните.
На времето тези сгради бяха облицовани с бял мрамор, пълни с хранителни запаси, домове на изключително могъщи и опасни създания, отгледани като инструменти, които да помогнат за проникването на псиживота във вътрешността на архива. Те живееха като насекоми, тези безмозъчни строители. А после, с настъпване на зрелостта, се потапяха в Кладенеца на сътворението и се връщаха като смъртни богове.
Това не беше единственият път към онтосферата на архива. Имаше хиляди подобни точки за достъп. Псиживотът бе неумолим и безкрайно изобретателен.
„Виждал съм ги и преди, и те ме плашат: за Бога, какво би могло да изплаши един човек, който крачи между звездите?
Спомням си Каролайн — мислеше си мрачно той. — Помня Лили. Помня Аби и Никълъс.
Помня как кръвта се смесва с дъжда и почвата.
Помня синьо небе под слънце, затихнало преди милиони години.
Помня твърде много небеса.
Твърде много светове.“
Макар и неохотно, в съзнанието му изникнаха картини от хилядите Византии на древната галактика.
Той продължи да напредва из обсипаните с отломки улички, места, където слънцето не огряваше, където сенките се сливаха в океани от мрак.
„Дали умирам?“ — зачуди се.
Какво е смъртта в един свят, изграден от числа?
Към него се присъедини Том Комптън и двамата крачиха известно време рамо до рамо.
— Внимавай — предупреди го траперът. — Вече са близо.
Гилфорд затвори очи за звездите и ги разтвори за напукания, прояден камък.
„И тази миризма“ — рече си той. На кисело, като някакъв разтвор. На нещо отвратително. Точно пред него мъглата се вдигна и той видя лъщящо тяло и острите като бръснач нокти на врага.
— Не се подавай — прошепна Том Комптън. — Твърде близо сме до купола, за да рискуваме да се бием.
Преди десет хиляди години, според времеизмерването на онтосферата, демоните са били приковани в кладенеца.
Животните били техните земни превъплъщения. Псиживотът изписал опасен код в тяхната ДНК, но те не представлявали пряка заплаха за архива, освен когато ги обладавали боговете. Гилфорд бе воювал с тях като бог, невидим и могъщ като вятъра. Когато напускали кладенеца, демоните също се вселявали в могъщи тела, човешки на пръв поглед, но прекроени според чуждоземната генетична програма.
Но сега всичко бе станало по-скоро, отколкото очакваха демоните. Свежи Тюрингови пакети бяха объркали плановете им. Врагът бе забавен от собствената си трескава метаморфоза.
Всички усилия щяха да са напразни, ако някое от тези зачатъчни разумни същества не отнесеше своя древен бог във вътрешността на кладенеца.
Гилфорд Лоу усещаше страха на прортосмъртния Гилфорд — в края на краищата те бяха едно цяло. Изпитваше съжаление към това умалено свое копие, тази неволна ос, около която се въртеше светът.
„Смелост, малки братко.“
Мисълта отекна между Гилфорд и Гилфорд като лъч светлина между две огледала.
Обладаните от демони хора — дори тези, претърпели такава промяна, че вече не можеха да държат пушки — все още представляваха смъртоносна заплаха. Въпреки тежките си рани Гилфорд усещаше огромната енергия, изразходвана, за да го поддържа жив.
На запад артилерийската канонада утихваше. „Свършват им снарядите — помисли си той. — Сега ще започне ръкопашният бой“.
Градът бе различен през зимата, когато Том и Съливан пристъпваха зад него, а гласовете им се смесваха с пръхтенето на мъхнатите змии. В онези времена, когато и тримата вярваха, че живеят в нормален и разумен свят.
Спомни си за Съливан, учения, който се опитваше да разбере чудесата на Дарвиния… но не знаеше, че няма никакво чудо, а всичко е въпрос на една толкова усъвършенствана технология, та човешкият ум не бе в състояние да я разбере и възприеме. Съливан не би харесал този обладан от демони свят. Нито Престън Финч. Свят за фанатици и скептици.