Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Мисис Курейши, жената на директора на държавната банка, самата беше твърде светска жена.
— Мишу, всъщност през цялото ти тийнейджърство ти беше сивата гъска, а аз хипарката. Мислех, че сама се измъкна от това блато, но днес виждам, че те е бутнал отново вътре. — Жената на финансиста винаги е била на мнението, че зетят й е таен скръндза, мнение, което оцеля, въпреки че беше оставено да се задуши без нито късче подкрепящо го доказателство. Пренебрегвайки ветото на дъщеря си, тя придружи Мирза Саид в симетрично подредената градина и го нападна, тресейки се по обичая си, за да подчертае казаното. — Какъв живот живеете? — попита тя. — Дъщеря ми не е за заключване, а за извеждане! За какво е цялото ти богатство, ако също го държиш под ключ? Синко, отключи и двете: жена и портфейл! Отведи я някъде, обновете любовта си на някаква приятна екскурзия! — Мирза Саид отвори уста, не намери отговор, затвори я отново. Объркана от собственото си красноречие, от идеята за ваканция, която беше родила изцяло под напора на момента, мисис Курейши се запали по темата си. — Просто се пригответе и тръгвайте! — настоя тя. — Тръгвайте, човече, тръгвайте! Заминете с нея или искате да я заключите, докато тя си замине — тук тя ръгна заплашително пръст в небето — завинаги?
Мирза Саид виновно обеща да обмисли идеята.
— Какво чакаш? — извика тя тържествуващо. — Мекушавец такъв! Хамлет такъв!
Нападките на тъща му предизвикаха един от периодичните пристъпи на самопорицание, които измъчваха Мирза Саид, откакто убеди Мишал да сложи фереджето. За да се утеши, той се залови да прочете романа на Тагор „Домът и светът“, в който един заминдар убеждава жена си да излезе от пурдах, след което тя избягва с един политически агитатор в кампанията свадеши157 и заминдарът свършва мъртъв. Романът веднага го развесели, но след това подозренията му се върнаха. Беше ли искрен в причините, които изтъкна на жена си, или просто търсеше начин за разчистване на терена за своето преследване на мадоната на пеперудите, епилептичката Айша? „Някое крайбрежие — помисли си той, спомняйки си мисис Курейши с очите и на обвиняващ ястреб, — нещо чисто.“ Присъствието на тъща му, доказваше той на себе си, беше допълнително доказателство за неговата bona fide158. He беше ли окуражил положително Мишал да прати да я повикат, въпреки че отлично знаеше, че старата дебелана не можеше да го понася и ще го заподозре във всяка възможна лукавщина под слънцето? „Щях ли да бъда толкова запален да дойде, ако планирах някоя шмекерия?“, зададе си въпроса той. Но заядливите вътрешни гласове продължаваха: „Всичката тази скорошна сексология, този подновен интерес към твоята лейди съпруга, е просто пренасяне. Всъщност копнееш за своята селска проститутка да дойде и проституира с теб.“
157
Кампания, организирана от Ганди за бойкотиране на чуждестранните (особено британските) стоки в полза на индийските.
158
Искреност (лат.).