Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Бум, бум!
— Боже мой! Тогава значи всички ще отидат в ада?
— Бум, бум!
— Но, бхайджан, няма ли надежда за тях?
— Бум, бум — предлагаше волът спасение. Осман възбудено се навеждаше, поставяйки ухо на волската уста.
— Кажи бързо. Какво трябва да направят, за да бъдат спасени? — В този момент волът дръпваше кепето от Османовата глава и го разнасяше из тълпата, молейки за пари, и Осман щастливо кимаше: Бум, бум.
Осман, преминалият към исляма, и неговият „бум-бум“ вол бяха харесвани в Титлипур, но младия мъж искаше одобрението на едно лице, а то не искаше да го даде. Той й беше признал, че преминаването към исляма е било в по-голямата си част тактическо: „Само така можех да получа питие, биби, какво да прави човек?“ Тя беше оскърбена от признанието му, осведоми го, че не е никакъв мюсюлманин, душата му е в опасност и че може да се върне обратно в Чатнапатна и да умре от жажда, доколкото зависи от нея. Лицето й се зачерви, докато говореше с неизмеримо силно разочарование от него, и силата на това разочарование му даваше оптимизма да стои клекнал на дузина крачки от дома й ден след ден, но тя продължаваше да крачи горделиво покрай него с вирнат нос, без дори едно добро утро или надявам се, че си добре.
Веднъж седмично каруците на Титлипур с картофи се затъркулваха надолу по изровения, тесен четиричасов коловоз до Чатнапатна, който беше на мястото, където коловозът срещаше големия главен път. В Чатнапатна се изправяше високият блестящ алуминиев силоз на търговците на едро на картофи, но това нямаше нищо общо с редовните посещения на Айша в града. Тя се качваше на стоп на картофена каруца, стискайки малък вързоп от зебло, за да занесе играчките си на пазара. Чатнапатна беше известна в областта с детските си джунджурии, дялани дървени играчки и емайлирани статуетки.
Осман и неговият вол стояха накрая на индийската смокиня, наблюдавайки я как подскача на върха на чувалите с картофи, докато не се смали до точка.
В Чатнапатна тя се отправи към помещенията на Шри Шринивас, собственик на най-голямата фабрика за играчки в града. На стените й висяха политическите графити на деня: Гласувай за ръката. Или по-учтиво: Моля, гласувайте за КП (м).153 Над тези увещания стоеше гордото заявление: Фабрика за играчки Шринивас. Нашето мото: честност & творчество. Шринивас беше вътре: мъж като голямо желе, главата му бе подобна на плешиво слънце, петдесетинагодишен човек, когото целоживотното продаване на играчки не беше успяло да вкисне. Айша му дължеше прехраната си. Той беше толкова впечатлен от артистичността на нейното дялкане, че се съгласи да купува толкова, колкото може да произведе. Но въпреки неговото обичайно добродушие изражението му потъмня, когато Айша отвори вързопчето си и му показа две дузини фигурки на млад мъж с палячовска шапчица, придружаван от украсен вол, който можеше да навежда покритата си със сърма глава. Разбирайки, че Айша е простила на Осман неговото приемане на друга вяра, Шри Шринивас изкрещя:
— Този човек е предател на своето рождение. Що за човек ще смени боговете толкова лесно, както своите дхоти? Бог знае какво ти става, дъще, но аз не искам тези кукли.
На стената зад неговото писалище висеше рамкиран сертификат, на който пишеше с претрупан със заврънкулки шрифт: Настоящото удостоверява, че мистър ШРИ С. ШРИНИВАС е експерт по геологическата история на планетата Земя, прелитайки през Гранд Каньон със СИНИК ЕЪРЛАЙНЗ. Шринивас затвори очи и скръсти ръце, един несмеещ се Буда, с неоспоримия авторитет на човек, който е летял.
— Това момче е дявол — каза той с решителност и Айша загъна куклите в своето парче зебло, обръщайки се да си върви, без да спори. Очите на Шринивас се ококориха. — Проклета да си — извика той, — причиняваш ми мъка! Мислиш, че не знам, че се нуждаеш от парите? Защо направи толкова тъпо нещо? Какво ще правиш сега? Веднага отивай и направи кукли за СП, двойно по-бързо, и аз ще платя най-добрата цена и отгоре, защото съм щедър до недостатък.
Личното изобретение на мистър Шринивас беше куклата „Семейно планиране“, социално отговорна редакция на старата руска куклена идея. Вътре в костюмирана и оботушена кукла Аба имаше скромно облечена в сари Ама, а вътре в нея дъщеря, съдържаща син. Две деца са достатъчно: това беше посланието на куклите.
— Направи ги бързо, бързо — извика Шринивас след излизащата Айша. — Куклите за СП имат голям оборот.
Айша се обърна и се усмихна.
— Не се тревожи за мен, Шринивасджи — каза тя и си тръгна.
Сирачето Айша беше на деветнадесет години, когато започна връщането си пеша в Титлипур покрай изровения картофен коловоз, но по времето, когато се появи около четиридесет и осем часа по-късно в селото си, тя беше придобила един вид неостаряване, защото косата й беше побеляла като сняг, докато кожата й си беше възвърнала сияйното съвършенство на новороденото и въпреки че беше напълно гола, пеперудите се бяха установили по цялото й тяло в толкова плътни рояци, че тя сякаш носеше рокля от най-деликатната материя във вселената. Палячото Осман се упражняваше с вола близо до коловоза, защото, въпреки че беше разтревожен до смърт от нейното продължително отсъствие и беше прекарал цялата минала нощ в търсенето й, все още беше необходимо да си изкарва хляба. Когато спря погледа си на нея, този млад човек, който никога не беше уважавал Бог, защото беше роден недокосваем, беше изпълнен със свещен ужас и не посмя да доближи момичето, в което беше толкова безпомощно влюбен.
153
В страни, където съществува голяма неграмотност, избирателите различават партиите по техните символи. Ръката е символ на Конгресната партия. Комунистическата партия (марксисти) е един от най-яростните й противници.