Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Просто исках да си пийна — смотолеви той зашеметен. — Какво лошо съм направил?
Орангутанът клечеше върху купола на Библиотеката и наблюдаваше тълпите, които се разбягваха по улиците с доближаването на чудовищната фигура.
С лека изненада установи, че я следва призрачен кон, чиито копита не тропаха по калдъръма.
А след жребеца фучеше триколесен стол, който взе завоя само на две колела, проточвайки струя искри след себе си. Беше претоварен с магьосници, които крещяха с все сила. Начесто някой от тях губеше опора и тичаше, за да набере скорост и пак да се хване за количката.
Трима обаче не си бяха намерили място. Тоест единият все пак се държеше за влачещия се гюрук, другите двама пък стискаха робата на предния. Затова на всеки завой опашка от трима магьосници се мяташе по улицата с гръмко „Уааа!“.
Имаше и други хора, които викаха още по-оглушително от магьосниците.
Библиотекарят бе виждал какви ли не смахнати гледки през живота си. Тази се класираше някъде към 57-мо място.29
Отвисоко чуваше съвсем ясно.
— … трябва да въртиш! Той ще поддържа илюзията само докато въртиш ръчката! Това е магията на Света гора! Той я използва в истинския свят!
Беше глас на момиче.
— Добре, де, ама духчетата стават много несговорчиви, когато…
Сега пък говореше изтормозен мъж.
— Майната им на духчетата!
— Но как е възможно да сътвори кон? — Орангутанът незабавно разпозна скимтящия глас на Декана. — Това е висша магия!
— Не е истински, а филмов кон — пак се обади момичето. — Ей, ти! Пак забавяш!
— Не е вярно! Не е вярно! Ето, въртя ръчката, въртя я!
— Не може да язди кон, който не е истински!
— Как вярваш на тези приказки, щом си вълшебник?
— Всъщност съм магьосник.
— Все ми е едно. Тази магия не е от вашия вид.
Библиотекарят кимна и престана да се заслушва. Имаше друга работа.
Нещото почти се изравни с Кулата на Занаята и скоро щеше да свърне към Библиотеката. Тези Твари винаги се устремяваха към най-близкия източник на магия. Нуждаеха се от нея.
Орангутанът си бе намерил дълга стоманена пика в един мухлясващ склад на Университета. Стискаше я старателно с пръстите на единия си крак, докато размотаваше въжето, което върза за ветропоказателя. Другият край на въжето бе закрепен чак на върха на Кулата. Мина цяла нощ, докато нагласи всичко.
Огледа града под себе си, заудря се по гърдите и изрева:
— АаааАААаааААА… кхъ, кхъ.
Почуди се дали биенето в гърдите е наистина задължително и изчака бръмченето в ушите и светлите точици пред очите му да изчезнат.
Хвана пиката с едната си ръка, въжето с другата и скочи.
Най-нагледното описание на полета му над зданията на Невидимия университет е тълкуването на звуците, които издаваше.
Отначало:
— АаааАААаааАААааа!
Това се разбира от само себе си и се отнася до началната фаза на полета, когато всичко потръгна измамно добре.
После:
— Ааааррргх…
Този звук принадлежеше на момента, когато не улучи с няколко метра тътрещата се Твар. Осъзна, че щом си вързал въже на върха на извънредно висока и здрава каменна кула и вече се носиш вихрено към нея, не срещнеш ли друго препятствие по пътя си, ще допуснеш грешка, за която ще съжаляваш до края на сериозно съкратения си живот.
Въжето описа предвидената дъга. Разнесе се шум досущ като от падането на гумен чувал с масло върху гранитна плоча, последван миг-два по-късно от немощно „ууук“.
Пиката издрънча някъде под Кулата. Библиотекарят се бе долепил като морска звезда до стената, вкопчил пръсти във всяка вдлъбнатина, която напипа.
Може би щеше да слезе невредим. Не се знае, защото Нещото протегна трепкаща ръка и го откъсна от стената със звук като при прочистване на запушена тръба.
После великанската Твар го вдигна към онова, което засега представляваше лицето й.
Тълпите се стичаха на площада пред Невидимия университет, предвождани от двамата Диблър.
— Виж ги!… — въздъхна Сам Си Прерязвам Гърлото. — Хиляди са, а никой нищо не се опитва да им продаде.
Инвалидната количка спря сред поредния дъжд от искри. Виктор я изчака, яхнал безтелесния си кон. Всъщност не беше един жребец, а цяла последователност. Макар да не помръдваше, конят прескачаше от кадър в кадър.
Мълниите отново озариха небето.
— Той какво искаше да направи? — озадачи се Професорът.
— Да попречи на Нещото да стигне до Библиотеката — обясни Деканът, вторачил се през завесата от дъждовни капки, които вече падаха нагъсто по калдъръма. — За да живеят в действителността, Тварите поддържат целостта си с магия. Нямат естествено морфогенетично поле, нали знаете, затова…
29
Класифицираше всичко много прилежно.