Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
Виктор побърза да я вдигне от седалката. Джинджър риташе и около нея се разлетя пукана царевица. Накрая се запрепъва след него, но начесто се оглеждаше.
— Още едно от тях се мъчи да излезе от екрана…
— Върви!
— Това си ти!
— Аз съм тук! То е… нещо друго! Просто използва моя образ!
— А какъв е нормалният му образ?
— Няма нужда да питаш!
— Има и още как! Иначе защо ще питам? — викна тя, докато се промъкваха през потрошените редове.
— Изглежда по-страшно, отколкото можеш да си представиш!
— Мога да си представя какви ли не ужасии!
— Затова казах „по-страшно“!
— Тъй ли…
Великанската призрачна Джинджър ги изпревари, примигвайки подобно на морски фар, и насили стената, за да излезе. Навън отекнаха уплашени вопли.
— То май расте — прошепна Джинджър.
— Излез! — подкани я Виктор. — Накарай магьосниците да го спрат.
— А ти какво ще правиш?
— Някои Неща — изпъчи се той — мъжът трябва да свърши сам.
Тя го изгледа със сприхаво недоумение.
— Какво? Какво?! Сега да не се отбиеш в тоалетната?
— Просто изчезвай оттук!
Избута я към вратата, после се обърна и установи, че двете кучета го гледат с очакване.
— Отнася се и за вас двамата.
Пляси излая.
— Кучето трябва да стои при господаря си, такива ми ти работи — засрамен изгъгна Гаспод.
Виктор се огледа вбесен, грабна счупена седалка, изрита вратата, запрати парчето с все сила и изрева:
— Донеси!
Двете кучета се втурнаха, тласнати от инстинкта. Гаспод обаче запази достатъчно самообладание, за да изръмжи в движение:
— Ама че си гадняр!
Виктор нахълта в кабината и излезе, понесъл оплетената лента от „Издухани“.
Гигантският му образ се затрудняваше да излезе от екрана. Главата и едната му ръка се подадоха и станаха триизмерни. Ръката замахна непохватно към Виктор, който старателно трупаше лента наоколо. Изтича до кабината и измъкна кутиите с филми, които Безам противно на благоразумието бе подредил под скамейката.
С методично хладнокръвие, породено от усукващ червата ужас, Виктор пренесе кутиите до екрана и ги струпа отпред. Борещата се Твар успя да изтръгне и втората си ръка от двуизмерността, помъчи се да размята кутиите, но каквото и да управляваше този нов образ, не се справяше добре. На Виктор му хрумна, че Нещото не е свикнало да има само две ръце.
Пусна и последната кутия върху купчината.
— В нашия свят ти се подчиняваш на нашите правила — подхвърли на чудовището. — Хващам се на бас, че гориш не по-зле от всичко наоколо, а?
Нещото напираше да измъкне единия си крак.
Виктор потупа джобовете си. Хукна обратно към кабината и затършува отчаяно.
Кибрит… Нямаше кибрит!
Изхвърча през вратата към фоайето и изтича на улицата, където тълпата се люшкаше насам-натам смразена и гледаше как петнадесетметровата филмова Джинджър се измъква от останките на срутено здание.
Чу тракане наблизо. Техничаря с увлечение снимаше сцената.
А Професорът крещеше на Диблър:
— Не можем да употребим магия срещу него, разбира се! Те се нуждаят от магия! И само набират сила от нея!
— Длъжни сте да се справите! — пищеше Диблър.
— Драги господине, ние не сме се набърквали в онова… — Професорът си пое дъх и изръмжа, — … в което никой не бива да се набърква!
— Кибрит! — развика се Виктор. — Искам кибрит! По-бързо!
Всички се облещиха към него. Професорът закима.
— Обикновен огън. Правилно! Ще свърши работа. Пъргава мисъл, момчето ми.
Бръкна в джоба си и извади кибрит — задължителната принадлежност на магьосниците, които неспирно бълват дим.
— Не можеш да подпалиш „Одиум“ — заяде се Диблър. — Вътре има незнайно колко филми!
Виктор откъсна плакат от стената, сви го на тръба и запали единия край.
— Тъкмо тях се каня да подпаля.
— … извинявам се…
— Тъпотия! Тъпотия! — изригваше вопли Диблър. — Те горят твърде бързо!
— … извинявам се…
— И какво от това? Нямам намерение да се мотая вътре.
— Страхотно бързо!
— Извинявам се — търпеливо повтори Гаспод.
Сведоха погледи към него.
— Двамата с Пляси можем да го направим. Четири крака са по-чевръсти от два и тъй нататък, ако се сещате. Що да не свършим работата?
Виктор се озърна към Диблър и изви вежди.
— Те може и да успеят — отстъпи Диблър.
Виктор кимна. Пляси подскочи изящно, грабна със зъби факела от ръката му и се втурна към входа, следван тромаво от Гаспод.
— Дали ми се причува или малкото куче проговори? — промърмори Диблър.