Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
— Аз ли съм единственият, който никога не е чувал за тези машинарии — промърморих и Канезаки се засмя.
— Извинявай — каза Боаз. — Калибрирането на вълните не е точна наука. Сигурно имаш изгаряне първа степен, а може и да е втора.
Докс се засмя, но веднага след това направи гримаса.
— Господи, да не мислиш, че ми дреме от някакво си плажно изгаряне? Чичо Фестър се канеше да обезглави Неси.
Канезаки хвърли поглед назад.
— Неси?
— Моля те, не го питай за това — възпрях го.
— Ако се беше появил десет секунди по-късно, щях да пея в девичия хор, да знаеш — заяви Докс, като се смееше и гримасничеше от болка. — По дяволите, бях на косъм.
След това гласът му затрепери.
— Аз… о, мамка му, стана малко конфузно — измънка той. — Наистина си мислех, че ще умра, въпреки че аз… о, по дяволите.
Лежеше там, скърцаше със зъби и трепереше, а сълзите се търкаляха тихо по лицето му. Поставих ръка на рамото му.
— Отпусни се — казах му. — Поплачи си.
— Защо трябва да става пред теб? — попита ме, като се смееше през сълзи. — Ти никога не повръщаш, никога не плачеш и ще ме майтапиш за слабостта ми до края на живота ми.
— Ще разкажа на всичките ти приятелки — заканих се и той отново се разсмя през сълзи.
Кризата трая около минута, след това свърши.
— Благодаря, че ме спаси — каза той, после се огледа. — И на всички вас. И на теб, Боаз, който и да си. Никога няма да го забравя.
— Радвам се, че можах да помогна — отвърна Боаз. — И съжалявам за изгарянето.
Докс извърна глава към Канезаки.
— Къде сме, между другото?
— В Сингапур — поясни Канезаки. — Отиваме към частен самолет на „Чанги“. Ще сме там след пет минути.
— Пет минути — повтори Докс. — Добре, защото искам да ви разкажа един виц.
— Няма нужда — казах, защото познавах чувството за хумор на Докс.
— Кажи го — подкани го Боаз с момчешка усмивка.
— Заклех се, че ще кажа на Джон вица за кабунга, ако изляза от това премеждие жив, и смятам да удържа на думата си, дори и надрусан с морфин.
— Наистина няма нужда… — опитах пак, но той вече започваше.
— Трима мисионери били пленени от жестоко аборигенско племе насред джунглата — погледна към Боаз. — Нали не го знаеш?
Боаз поклати глава.
— Продължавай.
— Та аборигените ги вързали и ги завели при вожда, който по една случайност говорел английски. Вождът им казал: „Ние сме враждебно племе, нищо че сте мирни хора и сте мисионери. Имате само два избора, смърт или… кабунга“. И посочил първия мисионер: „Избирай!“ Човекът не знаел какво е кабунга, но знаел какво е смърт и че не иска да умре. Погледнал вожда и отвърнал: „Избирам… кабунга“. Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Кабунга!“ Изскочили десетина воини. Хвърлили нашето момче на земята, свалили му дрехите и го изчукали.
— Всичките ти вицове са все на една и съща тема. Усещал ли си се? — вметнах аз.
— Шшшт, на мен ми харесва. Продължавай — насърчи го Боаз.
— Тогава вождът погледнал втория мисионер и го попитал: „Какво избираш, приятелю? Смърт или… кабунга?“ Човекът вече знаел какво е кабунга и не искал нито едното, нито другото. Ако избере смъртта, това ще е самоубийство, а то е грях според религията му. Преглътнал и казал на вожда: „И аз избирам кабунга“. Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Кабунга!“ Пак изскочили десетина воини и направили с него същото каквото и с първия, всичко продължило цял час. Накрая, като свършили, вождът погледнал и третия мисионер и го попитал: „Какво да бъде, приятелю? Смърт или кабунга?“ Третият бил изгледал вече повече кабунга, отколкото можел да понесе. И макар да знаел, че самоубийството е грях, че смъртта е самият край, не можел да си представи да се подложи на кабунга. Затова събрал целия си кураж, вирнал брадичка, погледнал вожда право в очите и заявил: „Избирам смърт!“ Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Смърт! Но преди това кабунга!“
Боаз отметна глава назад и се заля от смях, а неговата веселост беше заразителна. След секунди целият ван кънтеше от смях. Както каза и Докс, размина се на косъм. Смехът беше една от реакциите на стреса. Щеше да има и други.
— Почакай, почакай — хилеше се Боаз, докато си изтриваше сълзите. — И аз знам един. Трима мисионери…
И вече нямаше спиране. Имах усещането, че когато всичко това свърши, пак ще се виждаме с Боаз. И нямах нищо против.
35.
На „Чанги“ Канезаки си показа документите на един униформен охранител. Човекът каза нещо по радиостанцията и ни пусна да минем през пропуска с колата.
— Тук добре се получи — казах.
Канезаки се обади на някого по мобилния си.
— Тръгваме — съобщи той. — След две минути — обърна се към мен и ми се усмихна. — Нископоставени приятели на високи места.