Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Може би в памет на скъпия покойник авторът на дневника дава информацията на прекалено малки порции. Докато пише, почеркът му става все по-неразбираем и страницата свършва. Признак, че е заспал.
Ала на другия ден Симонини се събудил почти привечер и намерил в дневника си вметка от абат Дала Пикола, който сутринта бил проникнал някак в кабинета, бил прочел написаното от своето алтер его и наставнически бил побързал да напише уточнения.
Да уточни какво? Че смъртта както на Гьодше, така и на Жоли не би трябвало да изненадва нашия капитан, който дори и да не се опитвал измамно да забрави тяхната смърт, със сигурност не успявал да си ги спомни добре.
След като в „Контампорен“ се появило писмото на дядо му, Симонини получил писмо от Гьодше, написано на доста съмнителен от граматична гледна точка, но пък доста недвусмислен френски. „Драги капитане — се казвало в писмото, — предполагам, че материалът, който се появи в «Контампорен», е предястието от нещо, което имате намерение да публикувате, а знаем, че собствеността върху част от онова, което имате намерение да публикувате, е моя, мога да докажа (с «Биариц» в ръка), че съм автор на целия текст, а Вие нямате нищо, не можете да докажете дори, че сте ми помагали да сложа и запетайките. Затова Ви нареждам да отложите всичко и да се съгласите на една среща с мен, може и в присъствието на нотариус (но не някой от Вашата порода), за да определим собствеността върху доклада за гробището в Прага. Ако не го направите, ще дам гласност на Вашата измама. Веднага след това ще ида при някой си господин Жоли, едно от литературните произведения на когото сте плячкосали. Ако сте забравили, Жоли е по професия адвокат, така че и заради това обстоятелство ще си имате допълнителни, и то сериозни неприятности“.
Разтревожен, Симонини незабавно влязъл във връзка с отец Бергамаски, който му казал:
— Ти се занимавай с Жоли, а ние ще се занимаем с Гьодше.
Докато още се чудел и маел какво да направи с Жоли, Симонини получил бележка от отец Бергамаски, който му съобщавал, че бедният хер Гьодше издъхнал мирно в леглото си, и го призовавал да се моли за покоя на душата му, нищо че бил проклет протестант.
Сега Симонини разбрал какво значи да се занимае с Жоли. Не обичал да прави някои неща, пък и в крайна сметка бил в дълг към Жоли, но, разбира се, не можел да постави под заплаха успеха на своя план с Бергамаски заради някакви си морални скрупули, а току-що видяхме, че Симонини искал да черпи с пълни шепи от текста на Жоли, без да бъде обезпокояван от исковите молби на неговия автор.
Тогава отишъл още веднъж на улица „Лап“ и си купил пистолет, достатъчно малък, за да може да бъде държан вкъщи, с много малка мощност, но пък в замяна на това почти безшумен. Помнел адреса на Жоли и бил забелязал, че в апартамента, макар и малък, имало хубави килими и гоблени по стените, които да заглушат шума. Във всеки случай било по-добре да действа сутрин, когато отдолу се чувал шумът на каретите и на омнибусите, идващи от Пон Роаял и улица „Дю Бак“, които се движели покрай Сена.
Звъннал на вратата на адвоката, който го посрещнал изненадан, но веднага му предложил кафе. И Жоли заразказвал за най-новите си нещастия. За мнозинството от хората, които четели вестници, а те както винаги лъжели (имат се предвид, разбира се, читателите и редакторите), той, макар и да бил отхвърлил насилието и безумията на революцията, си бил останал комунар. Решил, че ще е правилно да се противопостави на политическите амбиции на онзи Греви114, който се бил кандидатирал за президент на Републиката, и го нападнал с един манифест, отпечатан и разлепен за негова сметка. Обвинили него, Жоли, че е бонапартист, който заговорничи срещу републиката, Гамбета115 писал презрително за „платено перо с криминално минало зад гърба“, Едмон Абу116 го нарекъл фалшификатор. Общо взето половината френски печат бил срещу него и само „Фигаро“ публикувал неговия манифест, а всички други отказали да поместят защитните му писма.
114
Франсоа Пол Жюл Греви (1807–1891). Френски политик и държавник с републикански убеждения, президент по време на Третата република (1879–1885). — Б.пр.
115
Леон Гамбета (1838–1882). Френски държавник и политик от втората половина на XIX в., министър-председател и многократно министър и председател на парламента, пламенен републиканец, блестящ оратор и полемист, една от най-почитаните фигури в съвременна Франция. — Б.пр.
116
Едмон Франсоа Валантен Абу (1828–1885). Френски писател, публицист и политик, републиканец и привърженик на отделянето на църквата от държавата. — Б.пр.