Пражкото гробище

Докато разсъждавал за всичко това, един ден през 1876 година чул долу да се звъни и на вратата се появил възрастен господин с расо. Отначало Симонини помислил, че както винаги това е абатът сатанист, който търгувал с осветени нафори, но като се загледал в него по-добре, под гъстите, вече побелели, но все така вълнисти коси разпознал след почти трийсет години отец Бергамаски.

За йезуита било още по-трудно да е сигурен, че насреща му е Симонини, когото познавал като юноша, най-вече заради брадата (тя след идването на мира станала отново черна, малко на кичури, както се полага на четирийсетгодишен мъж). После очите му светнали и той казал с усмивка:

— Да, ти наистина си Симонино, ти си моето момче, нали? Защо ме държиш на вратата?

Усмихвал се, ала дори да не стигнем дотам да кажем, че усмивката му била като на тигър, била поне като на котка. Симонини го поканил на горния етаж и го попитал:

— Как успяхте да ме намерите?

— Ех, моето момче — отвърнал Бергамаски, — не знаеш ли, че ние йезуитите и от дявола знаем повече? Макар че пиемонтците ни изгониха от Торино, продължавах да поддържам добри връзки с доста хора там, от които разбрах, първо, че работиш при един нотариус и фалшифицираш завещания, и, забележи, че си предал на пиемонтските служби доклад, в който фигурирам като съветник на Наполеон Трети и заговорнича срещу Франция и Сардинското кралство в гробището в Прага. Хубава измислица, няма спор, но после си дадох сметка, че си преписал от оня касапин на свещеници Сю. Търсих те, но ми казаха, че си в Сицилия с Гарибалди, а после си заминал извън Италия. Генерал Негри ди Сен Фрон поддържа добри отношения с Ордена и ни насочи към Париж, където моите събратя имаха добри отношения с императорските тайни служби. Така научих, че си имал контакти с руснаците и че твоят доклад за нас на гробището в Прага се е превърнал в доклад за евреите. Същевременно научих още, че си шпионирал някой си Жоли, успях да се сдобия по тайни канали с екземпляр от книгата му, останал в кантората на някой си Лакроа, загинал геройски при сблъсък с карбонари динамитчии, и видях, че макар и Жоли да е преписвал от Сю, ти пък си попреписал криво-ляво от Жоли. И най-сетне, германските ми събратя ми сигнализираха, че някой си Гьодше също писал за някаква си церемония на гробището в Прага, където евреите казвали приблизително същите неща, които си писал в твоя доклад, който си дал на руснаците. Само че аз знаех, че първата версия, в която се появяваме ние йезуитите, е твоя и предхожда с години калпавия роман на Гьодше.