Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Но как да контролирам този фалшификатор?
— Ще кажа на моите германски събратя да го държат под око и евентуално да го неутрализират. Доколкото познаваме живота му, той се поддава на шантаж по много линии. Сега трябва да работиш, за да направиш от речта на равина друг документ, по-ясен и по-близък до сегашните политически събития. Гледай пасквила на Жоли. Трябва да откроиш, как да кажа, макиавелизма на евреите, както и плановете им да разсипят различните държави.
Бергамаски добавил, че за да се направи речта на равина по-автентична, струва си Симонини да възпроизведе разказаното от абат Барюел и най-вече писмото, което му е изпратил дядо му. Може би Симонини пазел екземпляр от него; той не можел ли лесно да мине за оригинала, изпратен на Барюел?
Симонини намерил екземпляра в дъното на един шкаф, в малката си касетка от едно време, и се разбрал с отец Бергамаски за тази толкова ценна находка. Йезуитите били стиснати, но се налагало да си сътрудничи с тях. Така през 1878 година излязъл един брой на „Контампорен“, в който били публикувани спомените на отец Гривел, а той бил много приближен на отец Барюел, както и други неща, познати на Симонини от различни източници. Също и писмото на дядо му.
— Гробището в Прага ще излезе след това — казал отец Бергамаски. — Ако съобщиш гръмките новини наведнъж, на хората им правят впечатление, но после ги забравят. По-добре е да им ги даваш на малки порции и тогава всяка следваща новина ще събуди спомена за предишната.
От начина, по който пише Симонини, личи явното му удовлетворение от този repêchage113 на писмото на дядо му, и нещо като добродетелност, сякаш е убеден, че всичко каквото е правил, е било в изпълнение на завета на дядо му.
Започнал да работи с удвоени сили за обогатяването на речта на равина. Препрочел Жоли и видял, че този полемист не следва чак толкова отблизо Сю, колкото му се било сторило при първото прочитане, и че приписва на Макиавели-Наполеон други престъпни намерения, сякаш измислени тъкмо за евреите.
Докато събирал този материал, Симонини си давал сметка, че е прекалено разнороден и прекалено обширен: една добра реч на равина, която да може да смае католиците, трябвало да съдържа доста сведения за плана на евреите за развращаване на нравите, а можел да заеме от Гужно де Мусо идеята за физическото превъзходство на евреите, или от Брафман правилата за използване на християните чрез лихварството. Републиканците пък щели да бъдат притеснени от споменаването на все по-строгия контрол върху печата, а пък предприемачите и дребните спестители, постоянно изпълнени с подозрения към банките (на тях общественото мнение вече и без това гледало като на изключително притежание на банките), щели да бъдат като ужилени от споменаването на икономическите планове на международното еврейство.
Така малко по малко в съзнанието му си проправила път идея, която, ала той не го знаел, била много еврейска и кабалистична. Трябвало да подготви не една-единствена сцена в гробището в Прага и една-единствена реч на равина, а няколко речи, една за духовника, друга за социалиста, една за руснаците, друга за французите. И не трябвало да прави речите готови изцяло и завинаги: щял да направи нещо като отделни листа, които като се смесели по различен начин, щели да представляват едната или другата реч — така че да може да продава на различните купувачи според нуждите им правилната реч. Накратко казано, като добър нотариус той сякаш протоколирал различни показания, свидетелства или изповеди, които после доставял на адвокатите, за да бъдат защитници по различни дела — така че започнал да обозначава своите бележки като Протоколи — и внимавал да не показва всичко на отец Бергамаски: за него отсявал само текстовете с по-ясно подчертан религиозен характер.
Симонини завършва това обобщение на работата си през онези години с една любопитна бележка: към края на 1878 година с голямо облекчение научил, че изчезнали както Гьодше, вероятно погубен от бирата, която го надувала все повече от ден на ден, така и бедният Жоли, който — отчаян както винаги — си пуснал един куршум в главата. Мир на душата му, не бил лош човек.
113
Нова употреба (фр.) — Б.пр.