Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Права си — отвърна той след кратко мълчание. — Как да действаме?
— Трябва да се изправим срещу Абас. Трябва да намерим начин да оспорим обвиненията му. Орденът ще трябва да приеме, а Абас ще бъде принуден да отговаря за постъпките си.
— Ще бъде думата на Малик срещу думата на Абас и извършителя.
— Невестулка като Абас? Сигурна съм, че на агента му не може да се вярва. Братството ще ти повярва, обич моя. Ще искат да ти повярват. Ти все още си великият Алтаир. Ако успееш да потиснеш желанието си за отмъщение, ако поемеш отново Ордена честно и справедливо, а не подмолно, тогава основата, на която стъпиш, ще бъде още по-здрава.
— Ще се срещна с него утре — каза Алтаир и се изправи.
Решиха да се уверят, че Малик спи, след това излязоха и взеха факлата. Ранната утринна мъгла се стелеше в краката им, докато вървяха бързо покрай вътрешната куртина, а след това към главната порта. Зад тях се виждаха склоновете на Масиаф, селото беше празно, притихнало, все още не се беше събудило. Сънен асасин на стража ги погледна, нагъл в безразличието си, и Алтаир едва потисна яростта си, докато минаваха покрай него и се заизкачваха към главния двор.
Заби камбана.
Алтаир не познаваше този сигнал. Той вдигна факлата и се огледа. Камбаната продължаваше да бие. След това усети движение в кулата над двора. Мария го побутна да вървят и двамата се заизкачваха към кулата на Учителя. Когато Алтаир се обърна, видя облечени в бяло асасини, стиснали в ръце факли, да влизат в двора, призовани от камбаната, която неочаквано спря.
— Искам да видя Абас — рече Алтаир на стража, застанал на вратата на кулата. Гласът му прозвуча високо и спокойно в тишината. Мария се обърна назад и ахна. Той също се обърна. Асасините се събираха. Всички бяха впили очи в него и Мария. За момент се запита дали не са омагьосани, но не бяха. Ябълката беше у тях, скрита под плаща му, и сега спеше. Тези мъже изчакваха.
Въпросът беше какво.
Вратата към кулата се отвори и Абас застана пред тях.
Алтаир усети как Ябълката го побутва, също като човек. Може би му напомняше за присъствието си.
Абас застана на площадката.
— Обясни защо си нахлул в тъмницата на Ордена.
Говореше както на Алтаир и Мария, така и на насъбралото се множество. Алтаир погледна назад и видя, че дворът е пълен, факлите на асасините бяха като пламнали топки в мрака.
Значи Абас беше решил да го разобличи пред целия Орден. Мария обаче беше права — той не беше способен да се справи. Всичко, което Абас беше постигнал, бе да ускори падението си.
— Искам да науча истината за сина си — настоя Алтаир.
— Нима? — усмихна се другият. — Сигурен ли си, че не става въпрос за отмъщение?
Пристигна и Суами. Качи се по стълбите към площадката. Държеше нещо в платнена торба, подаде я на Абас и той кимна. Алтаир погледна торбата и сърцето му заби по-силно. Мария също гледаше натам.
Абас надникна в торбата престорено загрижено. След това бръкна и изчака момент, за да се наслади на нетърпението, което обзе насъбралите се.
— Горкият Малик — рече и извади отрязана глава: кожата на врата висеше на парцали, капеше прясна кръв, очите бяха изцъклени, а езикът висеше.
— Не! — скочи напред Алтаир, но Абас даде знак на стражите, които се втурнаха напред, сграбчиха Алтаир и Мария и извиха ръцете им.
Абас пусна главата в торбата и я хвърли.
— Суами е чул как двамата с неверницата планирате смъртта на Малик. Жалко, че не успях да се добера до Малик преди теб, за да предотвратя смъртта му.
— Не! — извика Алтаир. — Лъжи! Никога не бих убил Малик. — Задърпа се от стражите, които го държаха, и посочи Суами: — Той лъже.
— Да не би стражът от тъмницата също да лъже? — попита Абас. — Той те е видял как си извлякъл Малик от килията му. Защо не го уби на място, Алтаир? Да не би да си искал да го измъчваш преди това? Да не би английската ти съпруга да е искала сама да го прободе за отмъщение?
Алтаир се бореше със себе си.
— Не съм го убил — изкрещя. — От него научих, че ти си наредил да убият Сеф.