Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Продължи да пълзи напред, докато не видя стража. Той беше седнал в тунела, опрял гръб на стената, главата му беше увиснала на гърдите, защото спеше. Беше настрани от килиите и дори не ги виждаше от мястото, на което се беше настанил, така че не беше ясно какво точно пази. Алтаир бе колкото възмутен, толкова и облекчен от немарливостта на човека. Промъкна се безшумно покрай него и веднага му стана ясно защо е толкова далече.
Вонята беше непоносима. От трите килии единствено средната беше заключена и Алтаир пристъпи към нея. Не беше сигурен какво очаква да намери зад решетките, затова пък веднага разбра какво надушва и покри носа си с ръка.
Малик се беше свил на рогозките и не правеше нищо, за да попие урината. Беше облечен в дрипи, приличаше на просяк, болезнено слаб и под парцаливата риза се четяха ребрата му. Скулите му изпъкваха, косата му беше дълга, брадата — също.
Беше прекарал в килията много повече от месец. Това бе очевидно.
Алтаир сви юмруци. Беше решил да научи истината от него, но тя се виждаше в очертаните ребра и скъсаните дрехи. От колко време беше в тъмницата? Достатъчно дълго, за да изпрати съобщение на Алтаир и Мария. Откога ли беше мъртъв Сеф? Реши да не мисли по този въпрос. Знаеше само, че Малик не бива да остане тук и минута повече.
Когато стражът отвори очи, Алтаир се беше надвесил над него. В следващия момент светлината угасна за него. Когато се свести, се озова в опиканата килия и се развика за помощ, но напразно, защото Малик и Алтаир вече ги нямаше.
— Можеш ли да вървиш, приятелю? — попита Алтаир.
Малик го погледна със замъглени очи. Колко болка се таеше в тези очи. Когато най-сетне позна Алтаир, по лицето му се изписа и благодарност, и облекчение, толкова искрени, че дори Алтаир да хранеше съмнения, те бяха заличени на секундата.
— Заради теб ще вървя — отвърна и се опита да се усмихне.
Докато вървяха в тунела, стана ясно, че Малик няма сила. Затова Алтаир прехвърли здравата му ръка през раменете си и понесе стария си приятел по стълбите на кулата, след това по бойниците, докато най-сетне слязоха от западната страна на цитаделата, като избягваха всички стражи. Най-сетне се върнаха в резиденцията. Алтаир погледна първо на едната страна, след това на другата и едва тогава влезе.
52
Положиха Малик върху един дюшек, Мария седна до него и му даде да отпие от чаша вода.
— Благодаря — отвърна задъхано той. Погледът му изглеждаше по-ясен. Той се поизправи, личеше, че се чувства неловко близо до Мария, сякаш се срамуваше, че тя се грижи за него.
— Какво стана със Сеф? — попита Алтаир. След като и тримата бяха вътре, стаята им се стори малка и стените сякаш ги притиснаха отвсякъде.
— Убиха го — отвърна Малик. — Случи се преди две години. Абас нареди да убият Сеф, след това подхвърли оръжието в стаята ми. Друг асасин се закле, че чул как двамата със Сеф сме се карали и Абас убеди Ордена, че аз съм виновен за смъртта му.
Алтаир и Мария се спогледаха. Синът им беше мъртъв от две години. Алтаир усети как го задушава ярост и се опита да я овладее, да потисне импулса да се обърне, да отиде в кулата и да накълца Абас, да го гледа как моли за милост, докато кръвта му изтича.
Мария стисна ръката му, усетила чувствата му, готова да сподели болката му.
— Извинявайте — рече Малик, — но нямаше как да изпратя съобщение, докато бях в тъмницата. Освен това Абас контролираше всички, които влизаха и излизаха от крепостта. Нищо чудно да е променил дори правилника както му е изгодно, докато съм бил затворен.
— Направил го е. Изглежда има поддръжници в съвета.
— Жалко, че стана така, Алтаир — рече Малик. — Трябваше да предвидя плановете на Абас. Години след като ти замина, той се опитваше да подкопае властта ми. Нямах представа, че е събрал толкова поддръжници. С по-силен лидер това нямаше да се случи. Ти не би допуснал подобно нещо.
— Не се тревожи. Почини си, приятелю — рече Алтаир и даде знак на Мария.
Двамата седнаха в съседната стая — Мария на каменната пейка, Алтаир на един от столовете с високи облегалки.
— Знаеш ли какво да направиш? — попита тя.
— Да унищожа Абас.
— Но не за отмъщение, любов моя — настоя тя и се вгледа в очите му. — Направи го заради Ордена, за доброто на Братството. Трябва да му върнеш предишното величие. Ако успееш да го направиш, ако потиснеш жаждата за отмъщение, тогава Орденът ще те обича като баща, който им е показал верния път. Ако се оставиш да бъдеш заслепен от гняв, как ще очакваш да те слушат, след като им показваш злото?