Тайният кръстоносен поход

Алтаир погледна останалите на масата. Както предполагаше, новият съвет беше съставен от най-безволевите членове на Ордена, които редовно действаха подмолно. Алтаир би изхвърлил всички до един. Изглежда, бяха попаднали в съвета по покана на Абас. Сред тях беше Фарим, бащата на Суами, който го наблюдаваше изпод вежди, забол брадичка на едрите, но доста закръглени гърди. „Всички са надебелели“ — помисли си презрително Алтаир.

— Добре дошъл, Алтаир — поздрави Абас. — Говоря от името на всички и искам да кажа, че нямам търпение да чуя за подвизите ти на Изток.

Мария се приведе към него.

— Преди да кажем каквото и да било за пътешествията си, искаме отговори, Абас. Когато тръгнахме от Масиаф, всичко беше наред. Изглежда, нещата са ви се изплъзнали.

— Всичко било наред, а? — усмихна се Абас, но така и не я погледна. Не беше откъснал поглед от Алтаир. Двамата се наблюдаваха от двата края на масата и дори не се опитваха да скрият враждебността си. — Когато оставихте Братството, поне доколкото си спомням, имаше един Учител. Сега, както изглежда, са двама.

— Внимавай, Абас, защото наглостта може да ти изиграе лоша шега — предупреди Мария.

— Моята наглост ли? — изсмя се той. — Алтаир, кажи, моля те, на неверницата отсега нататък да не говори, без някой от членовете на съвета да се е обърнал към нея.

Алтаир изкрещя от гняв, блъсна стола, той изскърца по пода и се прекатури. Стисна ефеса на меча, но двама стражи пристъпиха напред, извадили оръжията си.

— Стражи, вземете му оръжието — нареди Абас. — Ще се чувстваш по-добре без него, Алтаир. Носиш ли камата си?

Алтаир протегна ръце, когато стражите пристъпиха напред, за да му вземат меча. Под ръкавите му нямаше скрита кама.

— Сега вече можем да започнем — рече Абас. — Моля те, не ни губи повече времето. Разкажи ни как обезвреди хана.

— След като ти ми разкажеш какво се е случило с Малик.

Абас сви рамене и изви вежди, сякаш за да каже, че са в безизходица. Наистина бяха, защото по всичко личеше, че нито един от двамата нямаше да отстъпи. Алтаир изпъшка тежко и започна да разказва, вместо да продължи да протака. Разказа за пътуването си до Персия, Индия и Монголия, където заедно с Мария и Дарим се свързали с асасина Кулан Гал, разказа как пътували до провинция Ксия, близо до Ксин Джин, окупиран от монголската армия. Империята на хана се разраствала застрашително. Там, каза той, Алтаир и Кулан Гал имали намерение да се промъкнат в монголския лагер. Говорело се, че ханът бил там.

— Дарим откри удобно за наблюдение място недалече от лагера и въоръжен с лъка си, щеше да пази двама ни с Кулан Гал, докато се промъквахме между палатките. Лагерът беше много добре охраняван и разчитахме на него да ни отърве от стражите, които ни забележеха, или от онези, които имаше опасност да вдигнат всички под тревога. — Алтаир гледаше предизвикателно седналите на масата. — Той изпълни блестящо задачата си.