Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Приготвям се, в случай че цялата работа се прецака. Ако всичко мине, както трябва, тогава ще призная, че си бил прав. Но междувременно ти предлагам да извадиш пистолета си от кобура на глезена и да го поставиш някъде, където да ти е под ръка.
За щастие възрастният мъж го послуша. И макар че не бе съвсем убеден, че ще имат каквито и да било неприятности, все пак прецени, че ще е по-разумно да премести малкия пистолет в десния джоб на якето си.
— Май беше казал, че не разбираш от пистолети — напомни му Кърнс.
— Не казах точно това. Казах, че не съм специалист.
Специалист не бе дума, която приятелите на Дани, които разбираха от оръжия, използваха току-така. Специалист беше този, който можеше да стреля на разстояние от десет метра и след това да извади пистолета си от мястото, където го е скрил, и да улучи целта. И всичко това за седем десети от секундата, че е и за по-малко. Моли Рос беше един от тези специалисти. Преди няколко години, през едно незабравимо горещо лято, което прекараха заедно в Тенеси, тя го бе научила на всичко, което той знаеше сега. През онази година бе получил повече смъртни заплахи от обикновено, а тя искаше той да се чувства в безопасност. Затова, макар да не бе специалист, той умееше да си служи с пистолет твърде бързо, но все още имаше много да работи върху точността на изстрелите си.
— Добре — каза Кърнс, изглеждаше доста по-мрачен, отколкото беше преди малко, — хайде да започваме.
Глава 41
Фалшивата бомба не беше много тежка, тежеше някъде между четирийсет — петдесет килограма, но беше много неудобна за носене. Когато се приближиха до мъжете, с които трябваше да се срещнат — и този път, както и предишната вечер, те бяха четирима, а не петима — единият от тях посочи мястото на земята, където трябваше да оставят товара си. Така и направиха.
До краката на единия от мъжете беше оставена една съвсем нова чанта с дълга дръжка, вероятно в нея се намираха двайсетте хиляди долара, които трябваше да им заплатят. Другите двама мъже носеха автомати.
Оръжията, които държаха в ръцете си, изглежда, бяха някакъв преработен вариант на AR-15, но с много къса цев, стандартен мерник, направен по поръчка заглушител и нестандартен магазин. Не можеш просто да влезеш в магазина и да си купиш такова нещо. Това не бе най-доброто оръжие за използване в битка. Ако отидеш на лов или стреляш по мишени с такова нещо, ще станеш направо за смях, но ако го включиш на автоматична стрелба и го използваш срещу хора в бой от близко разстояние, ще ти свърши не по-лоша работа от автомат с рязана цев.
Или в ситуация, подобна на тази.
Мъжът вляво държеше автомата си така, сякаш се бе родил с него в ръка. Другият, изглежда, не се чувстваше особено комфортно, дали от оръжието, което трябваше да носи, или от ролята, която изпълняваше. Беше мушнал ръце дълбоко в джобовете си, а автоматът бе нехайно прехвърлен през рамото му, сякаш някой го бе поставил там против волята му и той нямаше никакво намерение да го използва.
Когато пристигнаха, Кърнс поговори поотделно с всеки един от членовете на групата и не след дълго всички се съгласиха, че е настъпил моментът да приключат със сделката, за която бяха дошли.
— Ето парите — каза мъжът, който стоеше встрани.
Предишната вечер той се бе представил като Ранди. Кърнс се приближи към него, за да вземе чантата, а в това време Ранди направи знак на своите хора да вдигнат стоката и да я натоварят на камиона.
Задната му врата беше отворена и двамата мъже внимателно пренесоха бомбата и я поставиха на падащия борд, след това запалиха крушката в каросерията на камиона, за да огледат внимателно покупката си. Междувременно Кърнс бе взел чантата и се бе върнал обратно при Дани.
— Няма ли да ги преброите?
Въпросът бе зададен от единия от мъжете с автомати, този, който много искаше да играе ролята на роден хладнокръвен убиец.
Кърнс сви рамене:
— Ако се окаже, че нещо липсва, поне ще знаем къде да ви открием утре сутринта, нали така?
При тези думи всички се засмяха, всички, с изключение на мъжа, който бе задал въпроса.
Вниманието на Дани беше привлечено от другите предмети, които се виждаха през отворената задна врата на камиона.
В центъра, върху заварена, висока до кръста, метална поставка лежеше нещо, което приличаше на дълго, сребристо торпедо — носът му бе плосък и тъп, а задният му край бе заострен и около него имаше прикрепени големи аеродинамични перки. Имаше вид на експонат от военен музей. Приличаше на тежко артилерийско оръдие от отдавна отминалата епоха на Студената война.